Гр. Панагюрище – крепост Разлатица / Асар


Описание и история

Късноантичното и средновековна крепост Разлатица / Асар е най-новата археологическа находка в цялата Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник “Асарел” в полите на Същинска Средна гора. Отстои на 7.22 km северозападно по права линия от центъра на град Панагюрище. Достъпът до нея е обаче е затруднен, тъй като рудникът е със специален пропусквателен режим.
Проучванията на крепостта се ръководят от археолога Георги Абдулов – директор на местния исторически музей и се финансират от местна минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век – по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Военни отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ от Вран камък към Сердика (София), в защита на Тракия – крайстоличната зона (хитерланд) към столицата Константинопол. От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век е в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар – което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме – доброволно. След това е ликвидирана.
На 20 ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените археологически разкопки и осъществена първична консервация на крепостта Асар. Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Тя е с дебелина 1.5 m, със запазен градеж на височина 2.3 m. Към крепостната стена е открита потерна – малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1.1 m. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта- това са жилищни помещения или кула. А върху тях е била изградена палисада – отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла е част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси- големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по- голяма площ.
Българското име на крепостта Асар, от което произлиза и наименованието „Асарел” идва от арабско-турското “хисар”, “хисарлък” – крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо – източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Местоположение

Надморска височина: 926 m GPS координати: 42°33’00” С.Ш. и 24°07’32” И.Д.

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.