Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Крепчене/Гирпиче/Буюк кале/Голямото кале се намира на 4.51 km западно по права линия от центъра на град Опака. Тя е издигната в северния край на рид, от най- източната част на масива „Гаргаджик“, над левия бряг на река Калакоч дере. Терена на възвишението е със силен наклон от юг на север и от изток на запад, като от север и североизток е оградено с високи до 20 m отвесни скали.
Първото научно описание на твърдината е на К. Шкорпил, но той не дава план на крепостните ѝ съоръжения. При подробното картиране на обекта през 2009 г. е установено, че на възвишението последователно са съществували две внушителни по размери укрепления- първото е от тракийския период, а второто е от средновековието. Второто укрепление е изградено върху останките на първото и повтаря абсолютно точно неговия план.
Крепчене е с неправилна, триъгълна форма следваща конфигурацията на терена с максимални размери 302х271 m и площ от над 43 дка. Крепостни стени са изградени от запад, юг и югоизток, а от север и североизток защитата е осигурявана от отвесните склонове. Единствената разлика в плана на двете укрепления идва от това, че при второто укрепление от северозападния ъгъл на крепостта, в източна посока е издигната къса северна стена, която предотвратява теоретична възможност за проникване в обекта от труднодостъпен скалист скат.
Днес крепостните стени на Крепчене се проследяват във вид на насипи с височина достигаща 5 m и ширина повече от 10 m. Първото укрепление представлява голям, трапецовиден, земен вал изграден от редуващи се пластове трамбована пръст и чакъл от варовикови камъни. Върху вала е била издигната здрава, дървена палисада от големи по диаметър дървени трупи. През средновековието върху подравнената корона на вала, без допълнително фундиране, е издигната крепостна стена от ломени камъни споени с кал. Днес тази стена на места е запазена на височина до 1 m, а дебелината ѝ варира от 1.51 до 2.05 m.
Двете лица на стените на Крепчене са изградени от добре оформени и обработени средни по големина камъни. Дължината на западния зид е 325 m. Северният зид е изграден под прав ъгъл спрямо западната стена и е с дължина 24.1 m. Южната отбранителна линия е с дължина 257 m. В най- южният край на твърдината, в неговият югозападен ъгъл се наблюдава солидно струпване на камъни, които представляват останките от описаната от К. Шкорпил единствена кула. Тя има внушителни размери с кръгла форма и е служила за защита на главният вход, който е оформен в близост до нея.
Пътят от входа слизал на изток до реката. Пред южната част на западния зид и пред южният зид е бил издълбан ров с ширина 5 m. Днес ровът се забелязва само от западната страна и едва на 40 m от южната страна, като запазената му дълбочина е 1.2-1.5 m. Ровът е бил издълбан от към най- достъпният участък на Крепчене, като се е простирал от северозападния дълбок дол до югоизточният такъв.
На запад от укрепената територия, по стръмният западен склон се забелязват множество заравнени площадки с останки от сгради и иманярски изкопи. Вероятно на този неприветлив терен се е било разпрострял неукрепен квартал. От страната на реката в отвесните скални склонове и до днес са запазени изкуствено разширени пещери, използвани и сега от местните овчари за пладнуване на стадата им и монашески килии от голям скален манастирски комплекс, разположен на две тераси по същия хълм.
По терена на Крепчене се откриват множество фрагменти от битова керамика, които се датират от втората половина на I хил.пр.н.е и от средновековието. На терена не е намерен нито едно парче керамика което да се датира в античността или късната античност. Възникването на крепостта със сигурност може да се отнесе към късножелязната епоха, като укрепителната му система от голям вал с дървена палисада е типичен за тракийският период на днешните североизточни български земи.
Селището в рамките на Крепчене е просъществувало в доста дълъг период от време. Без разкопки за сега не може да се каже в какъв период е обитавано и кога животът тук е прекъснал. Сигурно обаче е, че след многовековно прекъсване животът на полуострова се възобновява през Второто българско царство, някъде към XIII в. Крепостните съоръжения от това време обаче далеч не отговарят на тогавашните съвременни фортификационни стандарти.
Макар и от камък, стените са градени с калова спойка и директно върху старите тракийски валове. Това говори, че крепостта е изградена на бързо и в смутни времена. В предвид добитата до момента информация при теренните обхождания и общите данни за него, може да се предположи с голяма точност, че крепостта Крепчене е изградена от оцелелите обитатели на разположената само на 1.5 km северно крепост „Крепча кале“, която е унищожена през XIII век от татарските нашествия.
“Буюк кале” приема нейните регионални и административни функции. Твърдината и манастирския комплекс са подложени на интензивни иманярски посегателства от близо две десетилетия. Датировката на археологическия материал от обекта и мащаба му, напълно подкрепят предположението, че това е завладеният през 1388-1389 година, при похода на Али паша, средновековен град Крепчене/Гирпиче – един от укрепените центрове на цар Иван Шишман.
До обекта се стига от пътя за село Голямо градище, като се тръгва по пътя, минаващ западно покрай „Крепча кале”. Пътят стига до чешма вляво от него. Вдясно е крепостта. Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 г.
Местоположение
Надморска височина: 329 m GPS координати: 43°26’52 ” С.Ш. и 26°06’35” И.Д.
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_98.html
Литература
Торбатов, С., Т. Стоянов. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. – В: Археологически открития и разкопки през 2009. София, 2010.
Торбатов, С. Градища край Крепча. – В: Проф. д-р Борис Д. Борисов ученици и приятели, том 2. Велико Търново, 2016.
Автори: М. Гърдев, К. Василев
Планове
К. Василев
С. Торбатов
