Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Nikopolis/Никополис/ Никопол е част от укрепителен възел, състоящ се от четири крепости към град Никопол, плюс крепостта при село Черковица. Тук са правени опити от учени да се локализират античната, пътна станция „Секуриска”, античния военен лагер “Асамум”, а в последно време се налага мнението, че античното селище тук е имало същото име Никополис. И ние подкрепяме мнението, че твърдината през античността и късната античност се е казвала Никополис. Много малко се знае за укреплението съществувало през тези периоди, но че е съществувало без прекъсване, за това няма никакво съмнение. През средновековието Никопол е бил най- голямото търговско дунавско пристанище на България. Има няколко хипотези кой и кога е построил крепостта. Тя се издига се на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с Никополските височини. На това място очевидно е била западната порта на крепостта. От града, който е разположен в дълбока долина, се е влизало през източната порта. До нея се е стигало по стръмен път, който е започвал от подножието на хълма до дунавския бряг. Пътят възлиза по източния и южния склон, като е изсечен в скалата, прорязан от дълбоки коловози. Според К. Шкорпил крепостта е имала 370 крачки дължина и 270 крачки ширина. Крепостните стени са били подложени на основен ремонт и подправка през XII-XIV век. За това свидетелстват градежа от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по- големи размери, са обработени, но не са редени в правилни редове. Пълнежът е от дребни ломени камъни, полети обилно с хоросан. При проведени разкопки се установява, че укрепителната система на горната крепост се състои от три последователни крепостни стени, разкрити все още частично. Първата най- долна стена, е изградена от ломен камък и хоросан с примеси на едра баластра, подсилена с дървена скара. На места е запазена и външната облицовка на тази стена. Втората крепостна стена има същия характер. При нея също да установени много преправки и допълнителни подсилвания. Третия пояс най- високият, е проследен частично. При него към каменните блокчета на облицовката са изрязани примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска. Вратите на крепостта са били двойни с кули над тях. На западната стена е имало ров. Западната порта е имала и падащ мост над рова. Чрез добре защитеното пристанище, Никопол лесно е могъл да бъде снабдяван при продължителна обсада. Пак по Дунава българският цар поддържал връзки със съседните страни- Сърбия и Унгария- също застрашени от османците. Те по това време още не разполагали с дунавска флота и затова от тази страна крепостта била непристъпна. Именно тези стратегически преимущества привлекли в ония тревожни времена Иван Шишман от столицата Търново.
Местоположение
Надморска височина: 121 m GPS координати: 43°42’11” С.Ш. и 24°53’31” И.Д.
Източници
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979
Кузев, А. Гюзелев В. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981
М. Гърдев