Описание и история
Тракийска, средновековна и османска крепост Никополис/Nikopolis/Никопол/Нийболу се намира на хълма „Шишманово кале“, на 0.37 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол. Изградена е на височина с отвесен скален склон от север и стръмни скални склонове от изток, юг и запад. Най- достъпна е от югозапад, където чрез седловина възвишението се свързва с останалата част от масива. Твърдината се издига на около 100 m над нивото на река Дунав. Хълмът е стратегически, като от него има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние.
Укрепление Никопол е било обитавано от траките още през IX-I в.пр.н.е. Според археолозите, тук е имало тракийско светилище. Намерени са около 1000 фрагмента битова керамика от тоя период. Но съдейки по разположението, вероятно се касае за укрепено светилище, или укрепено тракийско селище със светилище. При превземането на тези земи от Рим, то започва да губи влияние.
Спорен е въпросът за обитаването на хълма през античността. От една страна в обекта намерената римска керамика е много малко, а късноантична такава липсва. От друга страна в югоизточното подножие на крепостта, на ул. Васил Левски от западната ѝ страна при събаряне на старата баня е открита късноантична стена, построена от добре обработени камъни, споени с хоросан, а северно от крепостта в градската територия на Никопол има информация за античен некропол. Каквато и да е истината, името на града е наследство от Римската империя, което според нас е твърдо доказателство за антично или късноантично присъствие в границите на града.
През средновековието (XIII-XIV век) крепостното съоръжение представлява укрепен възел, състоящ се от четири крепости- Никопол, Никополско пристанище, Холъвник и Анасамус. Тук в града са правени опити от учени да се локализират античната, пътна станция „Секуриска“ и античният военен лагер „Анасамус“.
Предполага се, че градът през средновековието е бил най- голямото търговско дунавско пристанище на България. Има няколко хипотези кой и кога е построил твърдината. Тя се издига се на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с Никополските височини. На това място очевидно е била западната порта на укреплението.
От града, който е разположен в дълбока долина, се е влизало през източната порта. До нея се е стигало по стръмен път, който е започвал от подножието на хълма до дунавския бряг. Пътят възлиза по източния и южния склон, като е изсечен в скалата, прорязан от дълбоки коловози. Според К. Шкорпил крепост Никопол е имала 370 крачки дължина и 270 крачки ширина.
Крепостните стени са били подложени на основен ремонт и подправка през XII-XIV век. За това свидетелстват градежа от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по- големи размери, са обработени, но не са редени в правилни редове. Пълнежът е от дребни ломени камъни, полети обилно с хоросан.
При проведени разкопки се установява, че укрепителната система на Никопол се състои от три последователни крепостни стени, разкрити все още частично. Първата най- долна стена, е изградена от ломен камък и хоросан с примеси на едра баластра, подсилена с дървена скара. На места е запазена и външната облицовка на тази стена. Втората крепостна стена има същия характер. При нея също да установени много преправки и допълнителни подсилвания. Третия пояс най- високият, е проследен частично.
При него към каменните блокчета на облицовката са изрязани примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска. Вратите на крепостта са били двойни с кули над тях. На западната стена е имало ров. Западната порта е имала и падащ мост над рова. Чрез добре защитеното пристанище, Никопол лесно е могъл да бъде снабдяван при продължителна обсада.
Пак по Дунава българският цар поддържал връзки със съседните страни- Сърбия и Унгария- също застрашени от османците. По това време османците не разполагали с дунавска флота и затова от тази страна крепостния възел бил непристъпен. Именно тези стратегически преимущества привлекли в ония тревожни времена Иван Шишман от столицата Търново.
Местоположение
Надморска височина: 121 m GPS координати: 43°42’11” С.Ш. и 24°53’31” И.Д.
Литература
Ангелов, Д., Б. Чолпанов. Българска военна история през Средновековието /X-XV век/. София, 1994.
Бонев, А. Тракийска керамика от средновековния град край Никопол. – В: Археология, 3-4. София 1999.
Кузев, А., В. Гюзелев. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981.
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: М. Гърдев
План
