Описание и история
Бродът през река Дунав до град Никопол е бил един от най- важните през средновековието. Затова освен Никопол и укрепеното му пристанище издигнати на десният бряг на реката, левият (сегашния румънския) бряг е бил пазен от трета, изключително стратегическа крепост. Там се е издигало предмостово укрепление на Никопол, известно с името Холъвник или Малък Никопол, притежание на българския цар.
Средновековната и османска твърдина се намира на 3.12 km северозападно по права линия от центъра на град Никопол, на ниския и непригоден за отбрана ляв бряг на Дунав. Някога се е намирала непосредствено на брега на река Дунав, но с течение на времето реката е променила коритото си и сега развалините на обекта отстоят на 0.88 km навътре. Наблизо е разположен град Турну Мъгуреле.
Холъвник е малка крепост. Тя има формата на неправилен многоъгълник и се състои от околовръстен ров, крепостна стена и голяма кръгла кула в средата.
Околовръстния ров на Холъвник е многоъгълен, широк 6 m и дълбок 2.5 m, с отвесни стени, облицовани със зидове от грубо обработени камъни и пълнеж от ломени камъни. Спойката е от хоросан с баластра. Вътрешния зид на рова, с обиколка 156 m, се е издигал над околния терен и представлявал външната крепостна стена. В североизточната част е бил входът с подвижен мост над рова. Ровът е бил пълен с вода от река Дунав.
Крепостната стена на Холъвник– между нея и вътрешния зид на рова се очертава кръгов коридор с ширина 4 m- отвътре ширината е кръгла, отвън многоъгълна с 9 страни, чиито дължини са от 11.5 до 15 m. Дебелината на стената е внушителна- от 4.5 до 6.5 m. На южната страна отвътре има правоъгълна кула със страни 4.5 и 6 m. Всъщност тази крепостна стена първоначално е била кръгла и отвън с полукръгли масивни кули, разположени на равни разстояния, дълги и широки по два метра. Има дялани камъни с пълнеж от ломени камъни и хоросан.
Името си Холъвник е получил от своята форма. “Холева” на средновековен български значи гащи, чорапи. Според румънския археолог- писач на история, който е разкопал крепостта, тя е построена от влашкия владетел Мирчо Стари в края на XIV век, върху римски развалини от IV век и доградена от османците през XVIII век. Последното го обяснява с присъствието на каменни блокове в градежа от “Ескус” макар, че градежа на укреплението е точно копие на градежа на Никопол.
Разбираемо е желанието на г-н Гр. Флореску, да създаде нещо което не съществува, като румънска история например, която е 1:1 аналогична с историята на република Македония т.е. не съществува. Една измислена нация отпреди около 200 г., няма как да има история, освен най- нова.
Според османския хронист от онова време Мехмед Нерши, сред пленените крепости на цар Иван Шишман са и дунавските Никопол, Тон- биргоз, Свищов, Новград, Тутракан и Силистра. На турски „тон” или „дон” означава гащи, а „биргоз” кула.
Следователно Тон- биргоз е името на Холъвник, който е принадлежал на Търновското царство. Стратегическото значение на тази кула посочил българският войвода, управител на Влахия- Влад Дракул, казвайки на Валериан дьо Ваврен по време на похода през 1445 г.: „Виждате ли тази голяма кула пред Никопол, която владеят турците и чрез която те ми причиняват много злини. Аз много ви моля да ми помогнете да бъде превзета и съборена”.
Тези думи доказват желанието на влашките управители да владеят крепостта, която контролира пътищата и територията на цялото ляво подунавие между Русе и Видин.
Местоположение
Надморска височина: 23 m GPS координати: 43°43’09” С.Ш. и 24°51’41” И.Д.
Литература
Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000.
Кузев, А. Гюзелев, В. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981.
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: М. Гърдев
Планове
