Гр. Несебър – крепост Месембрия

Описание и история

Градът- крепост Несебър е един от най- древните градове в Европа. Основан е под името Месамбрия, върху скалист остров, дълъг 850 m и широк 300 m, заемащ площ 250 дка, свързан със сушата с тесен насип- път, дълъг 400 m. Върху полуострова се е намирало тракийско рибарско селище, наречено Месабрия, възникнало в периода между третото и второто хилядолетие пр.н.е. По- късно, през 510 г.пр.н.е. е завоювано и превърнато от преселници в Дорийска колония, с името Месембрия. През 72 г.пр.н.е. крепостта била превзета от римляните. След разделянето на римската империя на Източна и Западна през 330 г. градът се е превърнал във важен икономически и военен център с добре укрепена крепост, основен търговски конкурент на Аполония. Затова допринесло и удобното пристанище. Градът бил силно укрепен още през античността, въпреки естествената си защитеност. Останки от крепостната стена, строена през I в.пр.н.е., просъществувала до V век, са запазени и до днес на север от единствената порта, преграждаща единствният достъп до полуострова откъм провлака и на юг от южната петостепенна кула. Тя е облицована с правоъгълни каменни блокове, като пълнежът е от ломен камък. Крепостта е била обновена през V век от византийците. Целият остров бил опасан от крепостнат стена, дебела до 3.80 m и запазена на някои места дори и до днес с височина до 8 m. В западната част на острова където крепостната стена е следвала извивките на морския бряг. Облицована е с големи каменни блокове, споени с хоросан, като каменните пояси с тухлени от по три и пет реда тухли (смесена зидария). Главната порта се намирала на западната страна срещу провлака. В предната и част тя е широка 4.4 m, а от към вътрешната страна, където се разширява- 6.1 m. Имала е спускаща се и двукрила врата, защитена от две петоъгълни кули. Размерите са 7.65-9.95-5.8-5.8-7.65. Вътрешната им част има формата на квадрат с размери на страните 6.3 m и U- образно разширение дълго 2.45 m. Дебелината на стените на кулите варира от 1.6 до 1.7 m. Общата им външна дължина е 11.2 m, а външната ширина- 9.6 m. Отдалечението им от главната порта е 4 m. В западната стена са разкрити и две потерни близо до главната порта, спрямо която са имали защитни функции. На 9.3 m от северната петоъгълна кула се намира кула с подковообразна се намира кула с подковообразна форма, широка 5.5 m, запазена на височина 6.4 m. На 13 m на юг от южната петоъгълна кула се намира квадратна кула, дълга 9.4 m и широка 8.4 m. Предполага се, че е построена през XI век и преустройвана през XIV век. Кръгли кули са защитавали фланговете на западната стена. Северната е вътрешен диаметър 5.45 m и външен диаметър 7.15 m. Крепостта и кулите ѝ през средновековието са били няколкократно укрепвани и то обикновено след като са пострадали поради превземането на града или поради продължителна обсада. Първата реконструкция се отнася към края на V век- първата половина на VI век. Втората в края на VI век- началото на VII век. Третата в последната четвърт на IX век. Четвъртата към средата на IX век. Петата към 30-те години на XIV век. Шестата в края на XIV век. Предполага се че е имало акведукти от сушата към острова. Острова е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Градът се превърнал в голям търговски център, тъй като повечето стоки от Средиземномерието пристигали в Месабрия. Градът започнал да сече собствени монети през V в.пр.н.е. Два века по- късно хората от Месабрия основали собствена колония до днешен Обзор. Цялата земя между Месабрия и Обзор била използвана за нуждите на града и за търговия. През 72 г.пр.н.е. е окупиран от легионите на Маркус Луциус. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век- важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. След разгрома на византийската армия във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и гибелта на византийския император Никифор I Геник (802-811) в българо- византийските отношения настъпил обрат. Той се изразил в установяването на българската хегемония в двубоя с империята, в териториално разширение на българската държава за сметка на византийски територии и установяването на трайно българско владичество в редица градове и крепости на юг от Балкана, които имали важно значение от военностратегическа и стопанска гледна точка. При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя кан Крум заплашил император Михаил I Рангаве (811-813), че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Месабрия. Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значението му за отбраната на Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на кан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Месабрия бил превзет от българите на 4 ноември 812 г. Тогава той за пръв път влязъл в пределите на България. Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън” и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия” очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание. Наличието на прабългарска и славянска керамика в една от кулите на Несебърската крепост е доказателство, че завладяването на града е било съпроводено не само с установяването на български крепостен гарнизон в него, но и на българско население. Това е един съществен факт от първоначалната българска колонизация в Черноморската област на юг от Балкана. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия. Той станал отново един от пограничните градове между двете държави. За предприетите от византийската власт работи по възстановяването на Несебърската крепост по времето на император Василий I Македонец (867-886) свидетелствуват намерените в нея откъслеци от два надписа. Цар Симеон отново го завладява по време на продължителната война с Византия 894-904 г. От ХІ в. наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. По време на османското робство се превръща във второстепенно селце, което Освобождението заварва като невзрачно рибарско поселище. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.