Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост и римска, пътна станция Артанес/Алмус/Almus/Лом/Лом паланка е разположена насред днешния квартал “Калетата” в град Лом. Тя е обявена за паметник на културата с национално значение с Държавен вестник от 1971 г. Редовни археологически проучвания са правени през периодите 1986-1990 г. и 2015-2024 г. от екип на Исторически музей Лом, под научното ръководство на АИМ при БАН.
Най- ранното селище в Алмус е от края на късната бронзова епоха. От тая епоха частично проучено едно жилище. Некрополът на това селище се е намирал по възвишенията южно, около болницата в града. Трайното обитаване на мястото е започнало тогава и почти без прекъсвания е продължило до наши дни.
Изграждането на първия римски лагер Алмус е все още неясно по година. При археологическите разкопки частично са разкрити части от два или три рова, както и крепостна стена, но са необходими допълнителни проучвания, които са силно затруднени от сградите в съвременния град. Съществуването му е приключило около или малко след средата на I век. Тогава е изградена изцяло нова твърдина. Тя е значително по- изяснена, защото проучванията ѝ са осъществени в периода от 2019 до 2024 г.
От укреплението са проучени голяма част от дълга постройка- вероятно барака или конюшня, улица и вероятно част от каменно- землена стена. Това крепостно съоръжение най- вероятно е загинало насилствено през 80-те години на I в. Върху руините на тези военни лагери, след подравняване, е изградено римско селище. То е било неукрепено, а при съществуването му Алмус бележи своя най- голям икономически и културен разцвет. Селището е било значително по- голямо по територия от късноантичната крепост. През римската епоха то е имало водопровод, който е проучен частично.
Изграждането на укрепителната система на Алмус, която е запазена и до днес, се отнася към началото на IV в. Защитената от крепостни стени площ е била приблизително 41 дка. Размерите на обекта са били приблизително 178 m от запад, 241 m от север, 181 m от изток и 226 m от юг. Част от стълби, осигурявали достъпа до куртината, са проучени при западната и източната стена.
При разкопките частично е разкрита западната порта, която е вътрешна и проходна. Била е фланкирана от две кули от север и юг. От сградите на късноримския кастел са проучени единствено казармените постройки при западната стена, както и част от помещение с течаща вода при източната стена. Културния пласт от IV в. завършва с мощен пожар.
След него в Алмус са открити останки от две последователни селища от V в. През VI в. отново е преминато към каменна архитектура, но значително отстъпваща по качество на изработка на тази от IV в. Крепостта е обитавана изключително интензивно по време на Първата българска държава. От нея са проучени редица полувкопани жилища.
По- неясно е обитаването през X-XVI в. Пластовете от XVII-XIX в. са добре изразени и богати на находки. Те отразяват и турската махала на град Лом. По време на Османската империя, след 1699 г., турската махала в Лом била опасана с висок, четириъгълен в план землен вал с кръгли бастеи в ъглите и две порти.
Около I век от новата ера римляните изградили твърдина и пътна станция и ги нарекли Алмус. Счита се, че името е възприето от едноименната река, край която е разположено укреплението. Обектът се намира на Крайдунавския римски път на Римската империя, който в западната си част е започнал да се изгражда още по времето на император Тиберий. В началните десетилетия на II век укреплението принадлежи административно към “Рациария” (дн. с. Арчар) в провинция Горна Мизия. Служил е за охрана на брега и моста над реката, по който е минавал Крайдунавският римски път.
Сведения за Алмус се съдържат в Певтингеровата карта на Римската империя, Пътеводителя на император Антонин, Списъка на служебните рангове, съчиненията на Прокопий “За постройките” и Йорданес – “Гетика”. Епиграфски паметници от античността, свързани с крепостта, са включени във всички авторитетни корпуси на латинските надписи в българските земи.
Отделни археологически паметници са публикувани от най- утвърдени специалисти по археология като Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Вацлав Добруски, Феликс Каниц, Константин Иречек. Алмус е обозначен и върху някои западноевропейски карти от XVI-XVIII в. – на Абрахам Ортелий, по- късно преиздадени от П. Кериус, Н. Сансон, Й. Матиас Хаас и Кристоф Харенберг.
Местоположение
Надморска височина: 38 m GPS координати: 43°49’54” С.Ш. и 23°14’14” И.Д.
Литература
Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000.
Живков, В. Археологически обекти в община Лом. -В: Издания на Исторически музей – Лом, номер 1. Лом, 2025.
Информация за крепост Алмус (Достъп: 20.05.2026).
Автор: М. Гърдев
План
Снимки
Видео
