Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Пауталия/ Велбъжд се намира на хълма “Хисарлъка”, на 0.71 km югоизточно по права линия от центъра на град Кюстендил. Значението на града се запазва и през късната античност. Археологически проучвания в Кюстендил са открили редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранно византийската епоха. Градът се споменава в писмените извори под името Велбъжд през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като средище на епископия в Охридската архиепископия. По- късно градът е преименуван на Кюстендил на името на феодалния владетел Константин Драгаш. Крепостта е изградена в края на IV- началото на V век. Поправяна през VI век, тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV век. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока юг- североизток, със средни размери 117/175 m и укрепена площ приблизително 21.17 дка. Североизточната част е силно стеснена и удължена. Формата на укрепената площ, местоположението на укрепителните съоръжения не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най- главната и най- широка порта е на източната стена, близо до главния път. Първоначалното ѝ устройство е на двукрила врата, впоследствие е преустроена в спускаща, а по- късно стеснена и затворена изобщо. Всички потерни за пешеходци са в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са с малка ширина, с гранитен праг и еднокрила врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешна страна. За подсигуряване на по- добра охрана и възможност за наблюдение, крепостната стена при всички кули и порти е уширена. Еднораменни и двураменни стълбища са водели до широките площадки в горния край на стената. Вътрешността на уширенията в стената е оформена със засводени ниши. Крепостната стена, в зависимост от терена, има различни ширини- 1.6, 1.85, 2.2, 2.4 и 3 m. Най- тясна е западната стена- 1.6 m, продиктувано от стръмния терен, усилена с контрафорси- правоъгълни уширения от външната страна . Предполагаемата височина на стената е 10 m, а височината на кулите 12 m. Техниката на градеж е „opus mixtum”- смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Спойката е хоросан със счукани тухли. При мазилка на водопроводи е използван водоустойчив хоросан- червен, със стрити на прах тухли. Каменната зидария е редова от средно голям, ломен местен камък. Нивото на терена се ограничава с отстъп- уширение от 0.08 до 0.2 m. Около камъните хоросанът е оформен в мазилка. В оригиналния градеж на крепостта тухлата освен в поясите е използвана и за оформяне на страниците на входове, на порти, потерни, кули, сводове и ниши. В късните ремонти- преправки е използвана без ред, между каменната зидария. Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти по външно и вътрешно лице. Първите и най-съществени промени се отнасят към 6 век и византийския император Юстиниан I (527-565), за което е оставил писмени сведения античния писател Прокопий Кесарийски (500-565). Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието. Крепостта е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, б.77/1968 г.).
Местоположение
Надморска височина: 686 m GPS координати: 42°16’29” С.Ш. и 22°41’29” И.Д.
Източници
Балабанов, П., Бояджиев, Ст., Тулешков, Н. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000
http://bg.wikipedia.org/wiki/Хисарлъка_(крепост)
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/06/blog-post_8.html
Планове
