Описание и история
Античен, укрепен град Акантус и средновековна крепост Ерисос се намират непосредствено югоизточно до днешния град Йерисос. Античният град е издигнат на обширно пространство от 1876 дка, включващо три възвишения на брега на залива „Колпос Йерисос“. От тази заемана площ, голяма част са били неукрепени предградия. Укрепената част е заемала основно трите хълма и техните подножия, като е имала неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Максималните размери на укрепената част са 830х1090 m с площ от 662 дка. Днес много малка част от античния град е разкопана. Крепостната система въобще не е запазена над терена и на нея за сега археолозите не са обърнали внимание. Поради тази причина няма данни как са изглеждали и как са градени крепостните куртини. Все пак може да се предполага как са изглеждали крепостните стени, като се вземе предвид запазен до 8 m височина малък участък от крепостен зид на най- ниския от трите хълма. Именно на него в последствие през средновековието се развива крепостта Ерисос. За основа е използвана антична стена, която в древността е ограждала този хълм. Тя е градена от идеално обработени и подредени каменни квадри без спойка. Дебелината на стената е над 3 m и е изградена под венеца на хълма като се подпира на склона му. Този градеж е подобен на градежите в древна „Троя“, както и на всички антични градове от този период. Днес от целият град е разкопан само един храм в северозападното подножие на най- ниският хълм. Целият терен на обекта е осеян с останки от антични сгради добре покрити с пръст и затревени. Античния град Акантус е основан през VII в.пр.н.е., като колония на „Андрос“, която от своя страна е колония на „Халкида“ на остров Евбея. Името на града идва от растението Acanthus mollis, което има силни лечебни свойства и е много разпространено по скалистите брегове на Халкидическия полуостров. Градът се развива и процъфтява в продължение на повече от 1200 г., като преминава през редица възходи и падения по времето на това хилядолетно съществуване. Само на около 2-3 km югоизточно от него великия цар на персите Ксеркс прокопава прословутия канал за да прекара флотата си и да избегне дебнещите го гръцки кораби. Останки от канала изкопан основно от жителите на град Акантус и днес се забелязват на терена. В този период Акантус доброволно се предава на персите за да избегне разрушаване. След Гръко- персийските войни градът се включва в Делоският морски съюз (Атинския съюз) и участва активно в Пелопонеските войни на страната на Атина до 424 г.пр.н.е. Тогава след кратка обсада той е принуден да се съюзи със спартанците. През 350 г.пр.н.е. Акантус е превзет от Филип II Македонски и остава в пределите на Македония до завладяването си от Рим през 168 г.пр.н.е. след тежка обсада. По това време градът е бледа сянка на предишното си величие. Той повече от 100 г. живее в сянката на наблизко разположения град „Урануполис“ основан от брата на Касандър. Под римска власт Акантус отново си връща предишното величие, което се дължи най- вече на богатите рудници в региона. През I в. градът започва да се нарича с латинското звучене на растението „Акантус“ а именно „Ерициус“ от където и идва последвалото византийско название Ерисос и съвременното Йерисос. През VI в. населението на империята рязко намалява след преживяването на няколко чумни и други епидемии. По това време някъде около 541 г. Акантус е напълно изоставен. През VII-VIII в. в руините му се заселват славяни, но като цяло района остава слабо или почти незаселен до IX в. По това време поради военните действия на българските владетели и все по засилващата се арабска експанзия в Мала Азия района отново е заселен от елини и арменци, които са бежанци от Мала Азия и Тракия. По това време върху останките на античния град е издигната крепостта Ерисос. Тази крепост е изградена на третият и най- нисък от споменатите три хълма. Тя има крушовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 133х98 m с площ от 7.3 дка. Крепостните стени с изключение на споменатата по- горе антична стена са градени изцяло от ограбен от античния град строителен материал. Градежа е от разнородни по вид и големина камъни, споени с бял хоросан. На места по него се забелязват и мраморни фрагменти. Фугите между камъните са запълвани с множество тънки, глинени тухли. Като цяло стените са почти напълно унищожени и се проследяват под насип, но на някой места се виждат отделни крепостни зидове, които са запазени на височина до 2 m. Дебелината на зидовете варира от 1.5 до над 3 m и в тях се забелязват следи от надлъжно разположени дървени греди- сантрачи. Колко и какви кули е имало по куртините на средновековния Ерисос може да бъде определено само след разкопки. За сега единствената следа от кула има в югоизточния участък на крепостта, където се забелязва по внушителен насип. Именно от тази страна твърдината е най- достъпна, през тясна седловина. Втори крепостен зид или ров около обекта не се забелязва, но и склоновете на хълма са много стръмни и допълнително укрепяване вероятно не е било необходимо. Вътрешността е гъсто застроена. От този период са останките от средновековна църква в западния край на укреплението, които се издигат на височина до 3 m. През XIV-XV в. Ерисос постоянно минава от ромейски във венециански и в османски ръце, което кара населението да го напусне и изостави. През 1430 обекта окончателно попада под османска власт, която насила заселва крепостта отново. Малко по- късно в него са заселени и номади от Мала Азия, които да пасат множеството си стада в Халкидическия полуостров. След този период крепостта и околностите са изоставени и са предадени за стопанисване изцяло от Атонските манастири.
Местоположение
Надморска височина: 62 m GPS координати 40°23’38” С.Ш. и 23°53’11” И.Д.
Източници
https://en.wikipedia.org/wiki/Akanthos_(Greece)
К. Василев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/EhSNAM7RoRMbeKi5A
Планове
К.Василев
