Гр. Градско – крепост Стоби


Описание и история

Антична и късноантична крепост Стоби се намира на 10 km от град Градско, в плодородната долина на река Вардар, където река Еригон (Църна река) се влива в река Аксиос (Вардар), на 1.53 km северно по права линия от центъра на село Паликура, до магистралата. Градът е основан най- вероятно през II-III в.п.н.е. За първи път се споменава през управлението на Филип II и войната срещу панонците. Градът се разраства през I век при император Август. Стоби е столица на провинция Macedonia Secunda през V-VI век. От IV век е седалище на епископия. Това се потвърждава от останките на най- старата християнска църква за района- епископската базилика и баптистерият (кръщелната), преустроявани през V-VI век. Части от стенописи и са запазени. Кръщелната е построена още през IV век. В нея могат да се видят великолепните мозайки. През 527 година Стоби е разрушен от земетресение и изоставен от жителите си. Много са разкритите сгради: дворци, синагога, римски театър, улици и площади. Архитектурни елементи от мрамор и камък, и фрагменти от мозайките са изложени в музея на Македония в град Скопие и историческия музей в град Велес. Стоби попаднал под македонска власт в 217 г.пр.н.е., по времето на македонския владетел Филип V. В предримския период е малък град с площ от 2.5 ха. По време на прехода от старата в новата ера, по което време става римска провинция, градът прераснал в значителен търговски, административен, военен и културен център. За икономическия и културния растеж на Стоби свидетелстват разкошните монументални сгради, сред които и най- представителните обекти- театъра, градската порта, сградата kasa romana, обект „вътрешния купол“ и други обекти, чиито части са открити. Стоби по това време е имал изградена инфраструктура с водопроводи, обществени и частни бани и градски фонтани. Своя монументален вид града е получил в късноримския период. Открити са обекти, сред които къщите на Партениус, Полихармос, Перистерей, теодосийския дворец, епископска резиденция, Къщата на Уивър и други, построени в периода между IV и V век. Благосъстоянието на града особено проличава чрез монументалните си дворци и базиликите, украсени с фрески и мозайки, които в голямата си част са изградени през V век, по времето на най- голямото процъфтяване и значение на града. Синагогата в Стоби е едно от най- важните археологически открития в Македония от времето на античността. Доказателствата за началото на християнството в Стоби датират от 325 г., когато стобския епископ участвал в първия църковен събор в Никея. През този период в Стоби се установява християнската религия вследствие от обявяването на християнството, за единствена официална религия в империята. По това време синагогата била превърната в християнски храм. За налагането на християнството свидетелстват и големия брой открити кръщелни в катедралната църква от този период. Градът е подложен на голямо разоряване при нападенията на хуните и остготите през V век. В VI век пострадал от земетресение и никога повече не е бил възстановяван. Едно от последните открития в „Стоби“ е позлатената мраморна глава, открита при изследване на римския форум, който е служил като площад на древния град. Главата е намерена паднала покрай една от засводените ниши на обекта. Тя е единствената намирана в региона от този период.

Местоположение

Надморска височина: 140 m GPS координати: 41°33’07” С.Ш. и 21°58’28” И.Д.

Източници

 http://www.heriquest.com/index.php?p=43&c=1&id=134&l=1
http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1% … 0%B1%D0%B8

Планове

STOBI2.jpg
STOBI.jpg

Вардарски регионМакедонияОбекти извън БългарияОбщ. Росоман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *