Гр. Доспат – крепост на в. “Калпака“

Тракийска крепост с преградна стена и светилище Каукъл/Кукуль се намира на връх „Калпака“, на 1.68 km западно по права линия от центъра на гр. Доспат. Крепостта е изградена върху скалист връх на самостоятелно и много стръмно конусообразно възвишение в югоизточния край на рида ”Дъбраш“. Върхът на възвишението е изкуствено заравнен, като заравненото пространство има форма на елипса разположена в посока север- юг, с максимална дължина 30 m и максимална ширина 10 m. От изток на върха, на 10 m под него, има още една заравнена площадка. В северното подножие на върха има извор, на който в ново време е изградена чешма. Крепостна стена има от изток и юг, а от север и запад укреплението е разчитало за своя защита на отвесни до 20 m скални зъбери. Крепостта също има елипсовидна форма, като максималните размери са, север- юг  121 m и изток- запад 54 m. Крепостните стени са градена от местен ломен камък без спойка и са широки около 1.1 m. Крепостта е била най- достъпна от юг през тесен и дълъг хребет, като от тази посока се забелязват останки на полукръгла кула. Кулата е със запазена структура на височина 0.6 m над терена. Южно от кулата се забелязват останки от сгради и втора стена с елипсовидна форма, която прегажда достъпа до южната част на крепостта, оформяйки един вид външна крепост с размери от изток на запад 32 m и от север на юг 17 m. Северната страна, на тази външна крепост, е опирала в основната крепост и в скалите западно от нея. На основното укрепление се забелязват останки от порта, която е разположена на източната страна. Портата е ориентирана изток- запад, като подхода към нея е от север и е минавал по протежение на северната част на източната стена. Разположена по този начин, портата е била надеждно защитавана от източната стена и не се е налагало изграждане на кула в този много стръмен участък от терена. На върха на хълма върху скалните групи, които ограждат крепостта от запад, се забелязват изсечени в скалите шарпани. На двете заравнени площадки, под насип се забелязват останки от сгради. Цялото пространство на укреплението е осято с големи скални блокове, нападали и отчупени един от друг. Намират се и обгорени камъни. Крепостта е силно пострадала от иманярски набези, като дори са взривявани скали заради откривани в процепите им монети от елинистичния период. В многобройните иманярски дупки се забелязва керамика и е открита една пирамидална тежест за стан от пред римския период. Най- вероятно името на крепостта произлиза от местното название “каук– качулка”, което на свой ред е наследило средновековното българско название “кукуль“– име на наметката на черното монашество. На около 40 m южно от малкото външно укрепление на крепостта се забелязват останки, най- вероятно от още една стена, която е била изградена в посока изток- запад. Краищата на тази стена се губят в стръмните склонове на хълма в подножието на крепостта. От самата стена, перпендикулярно на нея, в южна посока тръгва друга стена, като нейните останки се забелязват под насип със ширина 6-7 m. Тази стена върви на юг, точно по билото на хребета, който води към крепостта, като постепенно извива на изток и се губи в стръмния склон. Дължината и е около 186 m, с фронт на изток, където защитата и е била облекчена от стръмния склон на хребета в тази посока. В средата на стената се забелязва проход през който минава стар път идващ от крепостта Хисарлъка в град Доспат. Непосредствено северно от този проход, изкоренено на скоро дърво разкрива основите на голяма кръгла кула, която е защитавала този проход през стената. Само археологически проучвания могат да определят, дали тази стена е съществувала по- времето на съществуването на крепостта или е била построена в по- късен период.