Гр. Димитровград – крепост Блесна


Описание и история

Средновековна крепост Блесна/Блисимос/Калето се намира на височина “Киречлика”, на 3.08 km западно по права линия от центъра на град Димитровград и на 100 m от река Марица. Крепостните останки са напълно затрупани. Очертанията на стените личат по западната страна на елипсовидно издължен хълм- вероятно те имат формата на неправилен многоъгълник. При обработването на земята тук се откриват керемиди, тухли и бял хоросан, поради което местността е известна освен като „Калето“ и под името „Киречлика“. Крепостните стени са ограждали само билото на хълма, а цялата източна и североизточна страна е била заета от селището, чиято повърхност също е наситена със строителни останки  и средновековна битова керамика от XI-XII в. Намерени са разнообразни находки и византийски монети от императорите Йоан Цимисхий (969-976), Василий II (976-1025), Роман II Диоген (1068-1071), Михаил VII (1071-1073), Мануил Комнин (1143-1180), и др. В „Калето“ при Димитровград са намерени и няколко оловни печата от кореспонденцията на Ариеви, частно лице (XI в.), Константин Комнин (XII в.) и Никифор Комнин (XII в.), а също и позлатен медальон с лъв (XI в.). Североизточните склонове на „Калето” са били използвани за некропол, в които са открити при селскостопански работи няколко средновековни гроба от XI-XII в. със стъклени и бронзови гривни, сребърни обици и др. накити. Професор Васил Гюзелев отъждествява Калето при Димитровград със средновековната крепост Блисимос, Глисимон, Блисимон или Блесна– една от важните крепости между Пловдив и Одрин. През 1086 г. Византийския император Александър I Комнин, започнал решителни действия срещу големия бунт в Тракия и набезите на Печенегите. Армия, начело с прославения пълководец Татикий, тръгнала от Одрин към Пловдив. По пътя, за продължително време войската на императора, била разположена край Блесна, покрай устието на реката (Клокотница- Банска), която тук се влива в р. Марица. От Блесна започнали успешните военни действия срещу въстаниците и Печенезите. Един век след тези събития крепостта Блесна се появява в средновековните хроники във връзка с третия кръстоносен поход. На 5 ноември 1185 г. кръстоносците, начело с император Фридрих Барбароса, потеглили от Пловдив към Одрин. В тридневен поход, след непрекъснати сражения и грабежи те се установили на стан край крепостта Блесна. След седем дневен престой императора с неголяма свита решил да се прибере в Пловдив, за да даде някой тайни разпореждания на оставения там гарнизон. завръщането му в Блесна (18 ноември 1189 г.) било началото на подновяване похода към Константинопол. На 19 ноември 1189 г. кръстоносците пристигнали в град „Констанция”, където имали по- добри условия за продължително лагеруване. Още един път Блесна се споменава във връзка с кръстоносците след пленяването на император Балдуин Фландърски от войските на Цар Калоян. Братът на Балдуин- Хенрих, навлязъл в България и опустошил цяла северна Тракия, като ограбил храните на напусналото я население (август 1206 г.) След като превзел „Берое“, император Хенрих достигнал крепостта Блесна, която също била напусната от своите жители, опустошена и разграбена. Така този край попаднал под властта на латинците за повече от 10 г. и преминал отново в пределите на Българската държава чак в началото на царуването на Цар Иван Асен II, през 1221 г. при сключването на мирен договор между България и Латинската цариградска империя. Това е била най- важната средновековна крепост по пътя от Пловдив за Адрианопол, като заема стратегическото място в този най- оживен и най- богат край на тракийската низина. Контролираното трасе минавало непосредствено край нея, в местността „Боаза“. До него се е намирала и височината „Дурхана“, място за спиране или контролен пункт (както показва анализа на самото име), където Д. Аладжов е видял средновековни градежи, които днес намиращата се близка кариера е унищожила. Тук са намерени и монети на Йоан ІІІ Дука Ватаци. В античността- от средата на ІІІ в. насетне, пътя е преминавал на юг от реката, където се е считало, че е по- защитен от нападения и лошото време. Крепостта би могла да контролира и стария античен път от Пловдив за Адрианопол, който е преминавал през с. Странско (античното тържище „Пизос“), а от тук през с. Бял извор към с. Калугерово (Теке), където се е намирала голямата, антична, пътна станция „Арзос“. Всъщност „Арзос“ е античното име на р. Съзлийка и наистина пътя се е спускал по долината на тази река към „Констанция“ и от тук към Одрин (Адрианопол). Освен това крепостта е контролирала трафика по р. Марица (Хеброс), доколкото такъв е съществувал. В района на крепостта е имало брод и пристан, за което подсказва Руската топографска карта от времето на Освободителната война. Днес най- вероятно крепостта обхваща площ от около 10-15 дка. До 1959 г. руини от нейните крепостни стени са били запазени на повърхността на терена, за което свидетелства аерофото карта на НАТО от 1959 г., на която разчитаме западната стена, която е права. За запазени градежи до средата на миналия век свидетелстват още и хора от района. Но при строежа на Димитровград и близките села е бил извличан обработения камък от градежите. През 90-те г. на миналия век този терен е бил даден под аренда и тогава на него с тежка машина, най- вероятно фадрома са направени четири траншеи широки по 5 m, по този начин са се оформили четири успоредни рова с ширина от 5 до 6 m, всеки ограден от по два вала. Валовете са с различна височина от 3 m до 5 m в зависимост от извършени допълнително изкопни работи. Пръстта е била проверена с детектор, металните артефакти обрани и в последствие са документирани в различни сбирки (Йорданов, Аладжов 1991, 46-47; Йорданов 1991, 170-180), след което собствениците напускат терена. Допълнително цялата територия е надупчена от иманярски изкопи. При някои си личи, че са скоро направени. Освен деструкциите по терена той е обрасъл с буйна блатна растителност, храсти и дървета, което затруднява допълнително не само работата, но дори и обхождането му. По повърхността обаче все още се откриват различни по големина фрагменти от битова и строителна керамика от различни епохи. И в настоящия момент крепостта представлява опитно поле на иманярите от района. Сега по трасето на крепостните стени има храсти и трайна дървесна растителност, които допълнително са унищожили стратиграфията, която и без друго е объркана в следствие работата на терена на тежки машини. Всичко това  пречи да се придобие представа за хронологията на паметника и общи данни за неговата стратиграфия. 

Местоположение

Надморска височина: 104 m GPS координати: 42°03’48” С.Ш. и 25°33’23” И.Д.

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001
М. Гърдев
Е. Минчев

Снимки

https://picasaweb.google.com/114456699989570929566/6309096336610114113

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.