Описание и история
Средновековна крепост Девина се намира на 2.65 km североизточно по права линия от центъра на град Девня. Писмените сведения на средновековните автори са потвърдени по време на разкопките на римския амфитеатър. В неговите очертания, на ниво по- високо от основите му, са открити останките на малка раннобългарска крепост. Тя е изградена от големи варовикови блокове, взети от разрушени антични сгради.
От Девина са запазени две петоъгълни кули, които са фланкирали порта. Изграждането на твърдината може да се свърже с крепостното строителство на хан Омуртаг (816-831). През X или началото на XI век укреплението било разширено в северна посока. След падането на България под османска власт обектът бил разрушен и изоставен, и селището било преместено на запад, върху гребена на Провадийското плато.
Девина е разположена е върху руините на античния амфитеатър на римския град “Марцианопол”, който има елипсовидна форма с площ около 4 дка, със стени дебели 3.4 m. В средата на северната стена е пристроена порта, фланкирана от две петоъгълни кули. Петоъгълна кула е регистрирана и на западната стена. Градежът е от едри обработени блокове, взети от антични сгради. Установени са останки от по- късна стена с квадратни кули, зидана от ломени камъни на бял хоросан.
Според обилния подемния материал (строителна и битова керамика, монети от IХ-ХI в. и накити) античният театър е преустроен в укрепление към края на IХ в. и разрушенo в края на Х в. През ХI в. е възстановенo с нови зидове от ломени камъни на бял хоросан и е просъществувалo до ХIV в.
Под името Диакене е отбелязана от Скилица- Кедрин по повод печенежките нашествия около 1049 г. През ХIII в. под името Девина е спомената от Мануил Фил по повод похода на Михаил Глава през 1278 г.47 и от Георги Пахимер, по повод победата на цар Ивайло над византийския пълководец Мурин през 1280 г.
Местоположение
Надморска височина: 26 m GPS координати: 43°13’43” С.Ш. и 27°35’09” И.Д.
Литература
Атанасов, Г. Добруджанското деспотство. В. Търново, 2009.
Автор: М. Гърдев