Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Аетос/Орлов град/Градището се намира в местността „Хисаря“, на 2.05 km северозападно по права линия от центъра на град Айтос. Издигната е на връх с много стръмни склонове от всички страни, който е част от Карнобатската планина. Твърдината е разположена е на една линия с крепостите край Карагеоргиево, Тополица и Зимен, всички издигнати по южната страна на Карнобатската планина.
Аетос има изключителна видимост на юг към Айтоското поле, Карановската крепост и укреплението при с. Малка поляна. Името на обекта в превод означава “орел”, така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофруа дьо Лавардуен. Константин Иречек, посетил съоръжението в началото на XX в., определя важността му като много голяма, понеже крепосттаа е разположена на входа от западната страна на “Айтоският проход”, който води към град Провадия.
Аетос има площ от 32 дка и неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Формата на твърдината наподобяваща вретено с два остри ъгъла насочени на север и юг. Дължината ѝ е около 327 m, а ширината около 170 m, като стените и са разрушени и представляват разсипани маси от камъни и строителна керамика. Има запазен малък участък от градежа с височина 0.5 m на югозападната стена. Той е граден от добре обработен местен, червен камък, споен с бял хоросан.
В днешно време укреплението е силно обезличено, като по- голямата част от строежите са разрушени със строителна техника за построяването на релейна станция за цивилни и военни нужди. По натрупаните камари от камъни и оформянето на терена може със голяма сигурност да се предположи, че крепостното съоръжение е имало два отбранителни пояса- външен град и цитадела.
На място по- добре се различават основите на външния град на Аетос, докато останките на цитаделата са напълно заличени. Все пак по оформянето на терена може да се каже, че цитаделата е заемала най- високата част на хълма в северозападната част на крепостта. Тя е имала неправилна форма с площ от 4.2 дка и нейната западна стена била обща с външната крепостна стена. По всяка вероятност цитаделата е била допълнително защитавана от поне 4 броя кули, но в днешно време това трудно може да се определи.
По куртината на основната защитна линия на Аетос се забелязват останките на две кули. Те са разположени в южната част на твърдината и са служели за защита на главната порта. Други кули по трасето на обекта не се различават, а и не са били нужни. Терена извън укрепеното пространство е много стръмен и трудно достъпен. Първата кула е разположена в най- южната точка на твърдината в южният ѝ ъгъл и има шестоъгълен план. Тази кула е осигурявала защитата на една от портите, която вероятно е разположена до нея от изток. Също така тя защитава укреплението от естественият достъп по билото на хълма, от където се изкачва запазен и до днес, всечен в терена път.
Втората кула е разположена в южният край на източната стена на Аетос, от където има естествен достъп по билото на съседен хребет. По билото на този хребет се изкачва друг път, който все още си лични на терена. Този път води до втората главна порта, която е разположена западно от кулата, която го е защитавала. Тази кула има предполагаемо петоъгълна форма.
Югоизточно от цитаделата на едно от най- високите места се намира голям правоъгълна сграда с размери 8х10 m. Дебелината на стените на сградата навеждат на мисълта, че тя е представлявала жилищно- отбранителна кула, която вероятно е построена през XIV в. При разкопки са датирани два строителни периода: III-VI и XIII-XIV век.
За Аетос е известно, че е построена някъде между 650 и 750 година и че през 1366 г. устоява на обсадата на савойските войски. Тя е представлявала крепост- убежище, като основно е служила за укриване на местното население при опасност. Вътрешността и не е била застроявана с масивни постройки.
Местоположение
Надморска височина: 321 m GPS координати: 42°43’03” С.Ш. и 27°14’21” И.Д.
Литература
Момчилов, Д. Пътна и селищна система между Източна Стара планина и “Еркесията” IV-XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход). Варна, 1999.
Автори: М. Гърдев, Е. Минчев и К. Василев
Снимки
Снимки на Аетос
Снимки на Аетос
План
К. Василев
