Гр. Перущица – крепост Калето

Bk logo 1920 1280

71 / 100 SEO Score

Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 3.88 km северозападно по права линия от центъра на град Перущица. Възвишението, върху което е изградена е доминиращо над околният терен с много добра видимост към тракийската низина и към Кричимския проход. Твърдината е издигната на скалиста платовидна тераса на най- високата точка от възвишението, на десният бряг на река Въча. Терасата е с отвесни склонове на запад и северозапад и много стръмни и почти непристъпни на север. От останалите страни теренът е бил сравнително лесно достъпен.

Крепостните стени на Калето го обикалят от всички страни независимо от непристъпността от север, запад и северозапад. Укреплението има неправилна форма продиктувана от конфигурацията на терасата с максимални размери 130х90 m и площ от 8.2 дка. Крепостните стени са с дебелина от 1.2 до 2.2 m и са градени от местен ломен камък споен с бял хоросан. На няколко места стените са запазени на височина до 1 m и в тях се виждат пояси от по два до три реда тухли с дебелина 4 cm. Днес по голямата част от стените се проследяват под насипи и във вид на разсипи, като само на отделни места иманяри са разкопали градежа ѝ.

Следи от крепостни кули по куртината на Калето не се забелязват, но на отделни участъци, там където стената е отчасти запазена се очертават напречни на основната стена градежи. По всяка вероятност стената е била защитена допълнително от малки плътни бастиони, които са се издавали минимално пред куртината. Днес в останките от крепостта ясно се различават два входа. Първият е разположен в най- северната част на североизточната стена в непосредствена близост до почти непристъпните северни склонове. Този похват за изграждане на входове в близост до естествени прегради се наблюдава и в други укрепления и е продиктуван от стремежа на древните архитекти да ограничат възможностите пред портата да се струпват голямо количество противници.

Вторият вход на Калето е разположен на северозападната страна от към непристъпните отвесни скали. Този вход е организиран много интересно. Пространството пред него представлява малка скална площадка чиито страни са обиколени от отвесни скали, а от юг е преградена от крепостните стени. Достъпът до нея се осъществява по скална тераса, която постепенно се изкачва от долината по северозападната страна на възвишението. Тази тераса е на по-ниско ниво от ръба на възвишението където се намира крепостта и също е с отвесни склонове, като ширината ѝ е едва няколко метра.

По протежението на тази тераса все още се различава трасето на пътя който се изкачва по нея. За съжаление днес на един два участъка терасата се е срутила в подножието на отвесните скали. Терена на Калето е бил гъсто застроен и за съжаление днес е разоран от иманярски набези. В иманярските изкопи се виждат фрагменти от керамика работена на ръка и на колело. Укреплението се издига в близост до река Въча и плодородната равнина захранвана от нея. Тези дадености, както и относително естествената непристъпност на терена и добрия обзор към долината, предпоставят възникването на живот по тези места още през ранножеляза епоха.

По намерените находки в и около Калето може със сигурност да се потвърди, че около укреплението е имало голямо неукрепено селище. Живота в крепостта със сигурност е продължил до средновековието, като тук не става въпрос за яка военна крепост а по скоро за укрепено средновековно селище. Тази теза може да бъде потвърдена след разкопки. Укреплението е почти обезличено следствие на дългогодишна иманярска дейност извършвана в неговите предели и системното ограбване на строителен материал.

В днешно време в Калето, като най- висока точка на възвишението, е поставена куполна камера, с която да се наблюдават съседните земеделски площи на частна кооперация. Благодарение на това щастливо обстоятелство в последните години се наблюдава почти пълното прекратяване на иманярските набези.

Местоположение

Надморска височина: 267 m GPS координати: 42°04’45” С.Ш. и 24°30’38” И.Д.

Литература

Панайотов, Ив., Н. Гиздова, В. Мацанов и др. – В: РОДОПСКИ СБОРНИК  IV. София, 1976.
Автори: К. Василев, Е. Минчев и П. Овчаров

Снимки

Снимки от Калето
Снимки от Калето

План

К. Василев

Видео

Comments are disabled