Описание и история
Тракийски, античен, късноантичен и средновековен укрепен град Калето се намират в местността “Биюк бунар”, на 1.65 km северно по права линия от центъра на село Голям извор. Възвишението, на което се издига града е източно разклонение на рида „Чала“. То има стръмни северни и южни склонове, като е най- достъпно от запад през широка седловина. Укрепленията на обекта имат два строителни периода и много поправки, като по време на своето съществуване е бил разположен на две отделни места, ситуирани едно до друго.
Градът Калето, изграден на това възвишение е едно от значителните укрепени места между р. Харманлийска и р. Арда, с останки от неолита (V хил.пр.н.е.), желязната (I хил.пр.н.е.), римската (II–III в), ранновизантийската (IV-VII в) епохи и средновековието (XI–XIV в).
Възвишението, на което се намира обектът, представлява продълговат полуостров с форма на неправилен триъгълник, с остър ъгъл насочен на изток и основна на запад. В неговите предели се намира изключително силен карстов извор, който е привлякал населението към хълма още в петото хилядолетие преди новата ера.
Първоначално град Калето възниква в средата на полуострова в края на платовидна заравнена тераса. Склоновете на тази тераса са стръмни от всички страни с изключение на западната, където широка 110 m седловина го отделя от останалата част на платото.
Максималните размери на това първо вероятно тракийско укрепление са 153×191 m с площ от 23 дка. Крепостните стени са градени от средни и големи каменни блокове без спойка по между си. През античността тракийските крепостни стени са постегнати и на места са споени с бял хоросан.
В североизточният ъгъл на укрепеният град Калето, на най – високата точка на тази част от платото е изградена цитадела с неправилна трапецовидна форма и максимални размери 51х70 m и площ 3 дка. Северната и източната стени на цитаделата са еднакви с тези на укрепеният град.
Западно от цитаделата на терена се различават следите на доста обезличена вътрешна преградна стена. По всяка вероятност през античността тази вътрешна стена е загубила своето значение и постепенно е демонтирана.
На това първо укрепяване на град Калето, ясно се различават три крепостни кули. Едната е на югоизточният ъгъл на твърдината и вероятно е имала кръгла форма. Втората е в североизточният край в средата на източната стена на цитаделата и има правоъгълна форма. Третата кула е разположена в югозападният ъгъл на цитаделата и тя има ясна кръгла форма. Вероятно по куртините е имало и други крепостни кули, но това може да се установи едва след археологическо проучване.
От запад през седловината, отделяща град Калето от останалата част на масива, е бил прокопан ров, който да затруднява евентуалният нападател.
След трайното попадане на тези земи под римска власт, укреплението е преизползвано от римляните, като вероятно тогава се появяват крепостните кули по куртините и някой вътрешни стени са демонтирани, като е разчистено пространство за повече сгради. В този вид град Калето просъществува вероятно до IV-V в. когато по тези земи, по принцип дълбоко в римската територия, започват чести набези на варварски племена. Нахлуващите през река Дунав, Хуни, Готи, Авари и тн. Започват все по-редовно да опустошават териториите на римската империя и не подминават и Калето. Вероятно след един такъв набег укреплението е пострадало сериозно.
След оттеглянето на нашественика управата на областта и местното население решават да възстановят град Калето, но сменят мястото, като го издигнат западно от старият град на западната по-голяма и по-висока част на платото. Решението за преместване вероятно е свързано с фактите, че новата площадка е значително по- добре естествено укрепена с много стръмни склонове и площта е значително по- голяма, което позволява да се изгради по- голямо укрепление с възможност значително повече хора да се приберат зад стените при опасност.
Новата поселищна структура има всички признаци на голям късноантичен укрепен град. Той има неправилна трапецовидна форма с голяма основа насочен на запад. Максималните размери на новият град Калето са 258х166 m и площ от 32 дка. Новите крепостни стени са градени от добре оформени каменни квадри за лица, споени със здрав бял хоросан. Пространството между лицата е запълнено с блокаж от по-дребен камъни обилно споен с хоросан. Местното население с годините е отнасяло дяланите камъни и сега на терена крепостните стени се проследяват във вид на разсипи от изсипания блокаж. На няколко места все пак са се запазили част от стените, от което е видно, че същите са били с дебелина над 2 m.
От запад, юг и от изток над седловината отделяща новият град от стария, от където обектът е бил по- лесно достъпен, са били издигнати допълнителни стени- протейхизми. От северозапад, север и пред северната част на източната куртина няма следи от втора стена, но там склоновете са много стръмни и изграждането на такава е било ненужно.
Изкуствен ров е издълбан от запад пред протейхизмата, а от изток за допълнителна защита се е разчитало на старият ров защитавал западната стена на старото укрепление.
Крепостните стени на град Калето са подсилени с множество кули, чиито останки се различават на терена във вид на разсипи. При лазерно заснемане на обекта през 2018 г. са установени местата на общо 15 кули по периметъра на защитната линия. Четири от тях, разположени на западната стена, със сигурност имат „U“ –образна форма. Видът на останалите кули не се различават добре на изображенията, но може с голяма увереност да се предполага, че по ъглите, те са имали кръгла или подковообразна форма, а по стените вероятно е имало няколко с правоъгълна такава.
Днес на терена на град Калето ясно личат местата на три порти за достъп. Едната е разположена в южната част на западната стена и е охранявана от две кули- югозападната ъглова и „U“–образна. Вторият вход е разположен в най- източният край на южната стена и е защитаван непосредствено, източно от югоизточната ъглова кула и западно от внушителна вероятно правоъгълна такава. Пътя до тази порта ясно се различава на терена и днес по него е най-лесният достъп до обекта. Третата порта се намира в северният участък на източната стена и също е защитаван от две кули. Пътят от тази порта също се проследява добре на терена. Трасето му, веднага след като напусне пределите на града извива на север и минава в подножието на стръмните североизточни и северни склонове, като през цялото време той е контролиран от крепостните стени.
В югозападният ъгъл на късноантичният град Калето, на най- високата точка на терена на обекта се забелязват множество разсипи от стени. В картите от лазерното заснемане там се очератват останките на вътрешен укрепен обект – цитадела. Тя има неправилна триъгълна форма и по куртините, които са вътрешни за града, се виждат следите от общо три крепостни кули или бастиони. Южната стена на цитаделата е обща с тази на града, като югозападната ъглова кула и единствените други две кули по нея са служили основно за защитата на цитаделата.
Два от вътрешните за града бастиони са разположени на северната стена на цитаделата, а една е била долепена до вътрешното лица на градската куртина и вероятно е защитавала входа към вътрешната крепост от изток. Максималните размери на това вътрешно укрепление са 77х34 m с площ от 1.75 дка.
В североизточният ъгъл на град Калето на най- ниската площадка от обекта на терена се забелязва още едно голямо струпване на каменни разсипи от стени. Внимателен поглед на картите от лазерното заснемане разкрият на това място останките на още едно вътрешно укрепяване. За разлика от цитаделата, тези останки на терена изглеждат от доста по късен период. Този обект има ромбовидна форма, като за своето укрепяване от север и изток разчита на куртините на града. По вътрешните крепостни стени на това укрепление се забелязват останките на две кули. Едната се намира в югозападният ъгъл, а другата в северната част на западната стена. Много е вероятно при евентуални бъдещи разкопки на това място да излязат останките на манастир който е възникнал там в руините на превзетия и разграбен, може би при османските нашествия, град Калето.
Южно под укрепеният град на около 70 m пред протейхизмата, в подножието на хълма, на снимките от лазерното заснемане се забелязва преградна стена или вал с дължина около 140 m. Тази преграда е с посока запад –изток и начупена линия, като е служела да предотвратява фронтално нападение по склона на хълма директно срещу главната порта на града.
На терена и на двете укрепления на град Калето се намира голямо количество битова и строителна керамика, като голяма чат от битовата керамика е орнаментирана. Също така на обекта са намерени железни върхове на стрели и копия, фибули, колани и апликации, обкови и токи, монети от Маронея и Филип II Македонски, златна монета на император Андроник II (1282-1328), медни монети на император Михаил IV (1034–1041 г.), пръстени с монограми и надписи и няколко оловни византийски печати на Василий Агапит(патриций от XI в.) и Алексей I Комнин (също от XI в.), както и на Стефан Ватаци (севаст от XII-XIII в.)
За съжаление днес обектът е гъсто обрасъл с дървета и бодливи храсти. Прави впечатление доста голямата площ, на която са пръснати развалините от което личи, че градът е бил гъсто застроен. За част от постройките не е използван хоросан при строителството.
Останките от град Калето са посещавани редовно от иманяри. Личат стари и съвсем пресни изкопи, но не е работено мащабно. Твърдината не е проучвана. При бъдещи системни археологически проучвания може да се окаже, че старата крепост, източно от късноантиния и средновековен град, е продължила да съществува през вековете като укрепен квартал.
Укрепения град Калето, според нас, неправилно е определен, като паметник от местно значение. При евентуални разкопки може да се окаже, че не отстъпва по мащаб на градове, като „Пауталия“ под центъра на гр. Кюстендил или „Сердика I“, днес под центъра на гр. София. До тези предположения достигаме поради факта, че южно от града се откриват следи от изключително голямо предградие, което е лесно достъпно само от юг. От останалите страни е защитено от околните хълмове. С него площта на поселението е над 240 дка. За сравнения площта на античната „Сердика I“ е била 180 дка.
Местоположение
Надморска височина: 323 m GPS координати: 41°46’34” С.Ш. и 25°42’55” И.Д. – тракийки и античен град Калето
Надморска височина: 324 m GPS координати: 41°46’34” С.Ш. и 25°42’44” И.Д. – късноантичен и средновековен град Калето
Литература
Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Нехризов, Г. Цветкова, Ю. Ганчева, В. Теренни издирвания за верификация на резултати от въздушно лазерно сканиране(airborne lidar) в района на масива Чала в общ. Стамболово, Източни Родопи – В: Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 2019.
Автори: К. Василев, М. Гърдев , Д. Димов
Снимки
Снимки на укрепен град Калето
Снимки на укрепен град Калето
