Тракийски, античен, късноантичен и средновековен град Тиле II/Юлен/Улинград/Юленград се намира на 4.24 km западно по права линия от центъра на град Твърдица и на 1.81 km западно по права линия от центъра на квартал Козарево. Построен е в равнината на 200 m източно от река Улишница. Теренът е с наклон на юг. Според Н. Койчев през 1930 г. останките на града са обхващали пространство от 600 m в диаметър, като по- голямата част от него се намира източно от реката, но е имало постройки и западно от нея. Запазена е била част от права улица, широка 5 m, с каменна, калдъръмена настилка и тротоари широки по 1.5 m. Вместо бордюри се използвали каменни плочи забити в земята. Основите на сградите, които по онова време се подавали от земята на височина 0.4-0.6 m, са били изградени от камък и хоросан. Някой от тях са били дебели 1 m. Планировката с прави, постлани с камък улици, каменните сгради и разположението му, говорят за голямо благосъстояние и висок културен начин на живот. В днешно време на терена се забелязват само разхвърляни и струпани на камари или в редици камъни и останки от битова керамика. Според някой източници градът е създаден от траките, съществува и след римското нашествие, както и по време на Българската държава, когато вероятно е бил укрепен. На 1.8 km северно от него, в дебрите на планината по река Улишница има останки от крепост, служила за защита на населението му. Градът, заедно със средновековния, много богат манастир „Св. Никола“, който се е намирал южно от него, устоява на превратностите на историята до падането на района под османска власт, когато и градът, и манастира са напълно разрушени и обезлюдени. Местното население от с. Конаре и кв. Козарево на гр. Твърдица пази спомена за него, както и името му- Юленград, Улинград, лат. „Eulin”. След ІV в.пр.н.е. в тракийския език (къснотракийски) се проявяват ясно изразени влияния от езиците на околните народи- гръцки, дакомизийски, латински. В късния тракийски език гласни без ударение, каквато е първата гласна „υ“ от топонима „Τυλίς“, с произнасяне като „и“ под влияние на гръцки език, често се синкопират както в източнобългарските диалекти (тракийски субстрат). Например „Φίλιππος“ става „Pulpu“, а „Φιλιππόπολις“ става „Pulpudeva“. Затова първата гласна „υ“ от топонима „Τυλίς“ се произнася не като гръцкото „υ“ преминало в „и“, а като „у“. Може да се приеме, че латинското „еu“ успешно пресъздава къснотракийското „у“, и в „Eulin“ се съдържа топонимът „Τυλίς“ чрез къснотракийската му форма, написана под влиянието на латинския език без първата дентална (зъбна) съгласна „Т“ и с окончание „in“ вместо „ίς“. От латинската транскрипция древният топоним преминава в българския език като Юленград‚ Улинград. По същия начин чрез синкопа („и“ преминава в „у“) се образува името „Тулово“ в българския език директно от тракийския топоним „Τυλίς“, при което първата дентална съгласна „Т“ се запазва, а окончанието е българско- „ово“. Византийският историк Кедрин пръв споменава топонима „Eulin“, когато съобщава, че печенегите при първото си нахлуване през Дунав в империята през 1049 г. преминали планината и се спрели на лагер към „Eulin“, в подножието на Хемус. От тук те се спуснали към Ямбол, гдето срещнали византийската войска, която идвала от „Адрианопол“ по долината на Тунджа, и я разбили. Вилхардуен, маршал и историк на Латинската империя, също споменава за това селище. През 1206 г. император Хенрих тръгнал от „Адрианопол“ и стигнал на петия ден при полите на планината в едно селище на име „Eulin“. От тук императорът изпратил един отряд към близкия проход, но в теснината местните жители го заобиколили и разбили. Паднали много рицари убити, останалите си изгубили шлемовете, а императорът бил принуден да се върне обратно в Одрин. Никола Ст. Койчев в статията си „Два изчезнали града в Новозагорско“, съобщава, че през 1930 г. разпитал няколко старци от тогавашното село Твърдица, помнят ли по предание случки от далечното минало. Те независимо един от друг заявили дословно: „По предание се помни за сражение, станало в прохода между българи и други, които били на коне. От последните паднали много убити, а голяма част от останалите живи в бягството си в прохода изгубили железните си шапки…“. Тези спомени съвпадат с описанието на похода на император Хенрих.

Надморска височина: 476 m GPS координати: 42°41’49” С.Ш. и 25°50’40” И.Д.