Описание и история
Късноантична и средновековна крепост има при югоизточното подножие на връх „Голяма Чаталка“, на 5.43 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Разположена е на планинско стъпало с наклон на юг и от части на изток. Има дължина от 180 m и широчина от 40 m в южната част и до 80 m в северната част. Заема разделен от овраг неравен скалист терен, с площ от около 10 дка. Защитните съоръжения в отделните отбранителни сектори на укреплението са различни. От северозапад защитата е осигурена от две масивни скали, между които има оформени ров и вал с дължина от 16.5 m, запазени на височина и дълбочина от 0.4 m, като вала е от страната на крепостта. От север, от където крепостта е най- уязвима, в скалите е издълбан окоп с дължина около 40 m, широчина от 5 до 6 m и със запазена дълбочина от 2.6 до 4 m. На значително разстояние пред окопа личат останките от още един такъв, по всяка вероятност недовършен. От запад защитата е осигурена от скален венец с ниша от вътрешната страна, който от външната страна е с пропасти дълбоки до 30 m. Между отделни зъбери на венеца на 3 места е имало малки бойни прегради, изградени от ломен камък. От изток и югоизток защитата е осигурена от пропасти и пропастни склонове. При южния защитен сектор има развалини на зид с дължина 10 m. Тук са съхранени два каменни, едностранно обработени блока от градежа. Извън твърдината на северозапад, между двата върха на „Голяма Чаталка“ има изградени окоп и вал с дължина около 20 m, съхранени на дълбочина и височина от 0.5 m. Вероятно защитните съоръжения са служили да попречат на противника свободно да маневрира около укреплението. Крепостта е разположена в близост до голямата крепост „Маричино градище“, като вероятно е служила като аванпост към нея, като същевременно е била убежище за населението от близките райони при опасност.
Местоположение
Надморска височина: 1040 m GPS координати: 42°43’22” С.Ш. и 26°21’06” И.Д.
Литература
Лисицов, С. Късноантичната и средновековната българска укрепителна система в Сливенската планина /края на IV – началото на XIV век/. ИМЮБ, XXV, 2010
Автори: М. Гърдев, Е. Минчев и К. Василев
Снимки
https://goo.gl/photos/zKfD8QZWsBdG9g5FA
