Описание и история
Тракийска крепост Асмаджа се намира на едноименния хълм, на 1.15 km североизточно по права линия от центъра на село Ястреб. Хълмът, на който е изградена, представлява самостоятелно, конусовидно възвишение, доминиращо над околния терен, със стръмни склонове от всички страни, носещо наименованието “Асмаджа”/”Asmaca”- палач (който беси). В основата на източния склон е текла рекичка, образувала дълбоко дере (понастоящем на мястото има микроязовир). Върхът на възвишението е най- достъпен от север, където склона е малко по- полегат. От него има отлична видимост във всички посоки. Крепостта има неправилна, овална форма, като крепостната стена следва конфигурациата на терена. Обекта е с площ от 22 дка и размери 186 m в посока изток- запад и 160 m в посока север- юг. Пътят водещ до твърдината е запазен на определени участъци. На места е обраснал, но е все още ясно различим и проходим. Той идва от юг, обхожда източния склон на възвишението, поема на югозапад и стига до крепостта. Входът е бил от североизток. От изток той е бил защитаван от кула, която се забелязва на терена във вид на разсип. От запад входа допълнително е бил укрепен с една издадена перпендикулярно на куртината стена. Крепостните стени се проследяват във вид на внушителни каменни разсипи, като над повърхността не са запазени здрави зидове. Крепостната стена е била градена от едри, необработени камъни. От видяното на повърхността е невъзможно да се определи каква е била спойката между камъните и дали въобще е имало такава. Терена ограден от крепостната стена е с лек наклон на север. В най- високата южна част е била изградена цитадела. Тя има елипсовидна форма с площ 1.7 дка и максимални размери 39х62 m. Южната стена е обща за външната и вътрешната крепост. Входът в цитаделата е бил от запад, в близост до южната стена. Възможно е да е имало още един от югоизток, който е водил директно извън обекта, към много стръмния южен склон на възвишението. Валът от разрушената стена на цитаделата е много по- голям и масивен от този на външната крепостна стена и достига височина от над 2 m. По всяка вероятност стената на цитаделата е била значително по- дебела и по- добре укрепена. Градежът отново е от необработени камъни, а за спойка със сигурност не може да се говори. На около 30 m пред цитаделата в северна посока има две струпвания на камъни, като разстоянието между струпванията е около 7-8 m. Камъните там са разсипани сякаш по края на кръг,чието вътрешно пространство е останало празно. Струпвания на необработени камъни се виждат и в други части на пространството оградено от крепостната стена. Теренът е затревен и откриването на керамични фрагменти на повърхността е практически невъзможно. В един ограничен участък на крепостната стена от северозапад, до дупки, изрити от животно се виждат фрагменти от битова керамика. Липсват иманярски изкопи. От укреплението има визуален контакт на северозапад с крепостите “Хисартепе” при село Минзухар и “Клисетепе” при село Вождово, на югозапад вероятно с крепостта “Хисартепе” при село Стремци и крепостта при село Черна скала, на югоизток с “Перперикон” и с крепостите при селата Мургово и Биволяне, на североизток с крепостта “Каратепе” при село Бели пласт. На около един километър по права линия от Асмаджа в южна посока, на по- ниска кота се намира самостоятелно възвишение с почти конусовидна форма. На върха на това възвишение понастоящем е издигната антена. За издигането ѝ са трасирали път, който върви по източния склон нагоре и достига върха от югоизток. Дали това възвишение някога е било укрепявано ще решат специалистите, но че е било посещавано, а може би и обитавано още в древността не подлежи на съмнение. Върхът на възвишението представлява естествена скална площадка. В югозападната и част, с височина около 2 m и вертикални стени се издига скала с продълговата форма. В основата ѝ някой услужливо е подредил един върху друг няколко камъка позволяващи изкатерването ѝ. Скалата вероятно е била каменно светилище. В горната и част са издълбани множество различни по форма и размер дупки. На възвишението керамични фрагменти с орнаменти се откриват сред пръста в коренищатата на дървета изтласкани от двете страни на пътя при трасирането му от булдозер. В подножието на двата хълма, както от изток, така и от запад се забелязват доста “могили”, различни по размер и височина. По могилите от изток личат следи от иманярски изкопи. В и около изкопите не се откриват керамични фрагменти. Съдейки по разхвърлените дребни камъни “могилите” или са естествени образувания или насипите са били не от пръст, а от камъни.
Местоположение
Надморска височина: 586 m GPS координати: 41°45’29” С.Ш. и 25°25’01” И.Д.
Източници
Д-р Д. Димов
К. Василев
П. Овчаров
Е. Минчев
Снимки
https://goo.gl/photos/G6gc8cQvDR2NzUoh6
http://photo.qip.ru/users/pepopepopepo/200965124/