Описание и история
Османска крепост Русчук се е намирала в град Русе. По време на похода на Владислав Варненчик през 1444 г. в града е имало османско укрепление с пет кули, издигнато в началото на XV век, съдейки по пътеписите на Валериан дьо Ваврен. Обновяването на русенската крепост започва по времето на Мехмед III (1595-1603). Още със стъпването си на престола той възобновил някой от дунавските крепости по българските брегове, между които била и твърдината в Русе.
Сериозно строителство по нея е настъпило след 1836 г., когато османската власт решила да направи крепостен четириъгълник Русчук– Шумла- Варна- Силистра, по подобие на някой европейски страни.
През периода 1768-1774 г. е построена нова крепостна стена. Тя включва широк и дълбок крепостен ров с отвесни стени, облицовани с камъни и висок земен вал. Крепостната стена на Русчук опасва целия град. По протежение на стената са изградени крепостни укрепления- бастиони и пет големи каменни крепостни порти. С увеличаване на далекобойността на оръдията става ясно, че крепостната стена не е достатъчно препятствие за евентуалните нападатели, поради което на разстояние от крепостта са построени множество укрепени фортове (табии), задачата на които е била да не допускат обсадните войски на врага.
Тези фортове са проектирани от пруски военни специалисти и са оборудвани с модерно за времето артилерийско въоръжение. Броят на табиите достигна до 29 в периода непосредствено преди Освобождението. Най- голям от тези фортове е бил „Левент табия“, запазен до наши дни. По време на войната 1806-1812 г. Русчук е владян от русите в продължение на десет месеца. При отстъплението на руските войски, крепостните съоръжения са взривени и градът е подпален.
По време на Руско- турската война от 1828-1829 г. Русе е подложен на обстрел от румънския бряг, като има поразени сгради и нанесени материални щети, но военните действия приключват сравнително бързо. По време на Кримската война 1853-1856 г. в града има струпана значителна османска войска- около 12 000 войника. В началото на войната Русчук отново е обстрелван от румънския бряг, което довежда до значителни материални щети. След това руските войски се оттеглят и бойните действия се пренасят в Крим.
Определянето на Русчук за столица на Дунавския вилает през 1864 г. повишава още повече значението на града. В навечерието на войната от 1877-1878 г. русенската крепост представлява сериозна преграда и затова руските войски не настъпват към укрепения четириъгълник. Около Русе били издигнати 29 редута и фортове, подредени около външен укрепителен фронт с обща дължина 11 km или максимално на 6 km от „Сексагинта Приста“. Седем от тях са плътно строени до крепостната стена, затова няма да се разглеждат като отделни обекти. Осем от табиите били строени масивно от камък.
В особено добър форт бил превърнат стария люнет „Сантепе“, като получил името „Левент табия“. Той побирал гарнизон от 1000 души и имал специално изградени каменни казарми, каземати и складове. Фронтовата линия минава по долината на река Русенски Лом и достига до река Дунав западно от Русе. Русчушкия отряд на руската армия (наречен по- късно източен), успява да издържи на атаките и не позволява на блокираната турска армия да настъпи към Плевен. В разгара на Руско- турската война гарнизонът на града наброява 24 000 войници.
Укрепленията на левия бряг в района на Гюргево са изоставени още от времето на Кримската война, което позволява на руската армия безпрепятствено да разположи своите оръдия в село Слобозия- точно срещу Русе. През лятото на 1877 г. русите започват обстрел на Русчук с далекобойни оръдия. Бомбардировките са изключително интензивни, като има нанесени големи материални щети. Турската артилерия отвръща на удара и подлага на бомбарировки руските батареи, село Слобозия и град Гюргево. Руските оръдия са доста точни, като техни цели са предимно мюсюлманските махали.
Насочването на артилерийските удари става най- вече по високите минарета на джамиите. Разрушени са много сгради- печатницата, сградата на конака и други административни сгради, джамии, важни стопански обекти- мелниците, които снабдяват града с брашно, военни фурни, складове за храна и др. Разрушени са и много укрепления. Има поражения и по много жилищни сгради. Обитателите на града са обхванати от паника. Цели семейства напускат града към вътрешността на страната и към Истанбул.
Русчук изпитва големи трудности по снабдяването на населението и войската с продоволствия. Възниква голямо напрежение между мюсюлмани и християни. Властите обвиняват някои патриотично строени младежи, че шпионират за руснаците и подават насочващи сигнали за руската артилерия, в което сигурно има нещо вярно, тъй като освен джамии, са улучени доста точно казармите и конака.
В началото на войната епископ Климент Браницки (Васил Друмев) обещава на Митрополит Григорий, който е в Цариград и на управителя на вилаета, че християните ще изпълняват решението на Екзархията в Цариград за запазването на съществуващия ред и властта на султана в българските земи. На практика обаче, той ходатайства пред валията и военните за освобождаване на арестуваните младежи и не съдейства на властите за прокарване на нареждането на султана, с което се разрешава в турската войска да се вземат мъже от 17 до 80-годишна възраст, без разлика на вяра и народност.
Така до края на войната не се осъществява намерението на властите да мобилизират българи за армията. Но мъжкото население масово е принуждавано да работи по възстановяване на разрушенията по укрепленията на Русчук и изграждането на нови такива. Местната власт не е доволна от поведението на българите- зачестяват бягствата от града, има обвинени в шпионаж в полза на руснаците. Радикално настроените военачалници дори заплашват, че ще изколят непокорното българското население и ще разграбят имотите му.
За щастие, това остават само закани. Със сключването на Одринското примирието от 19-31 януари военните действия се прекратяват. Договорено е предаването на Русчук в седемдневен срок. Турските военни части се изтеглят постепенно, като в крепостта остава само караул. На 8-20 февруари Салем паша с почетен караул и делегация водена от епископ Климент посрещат руските части предвождани от генерал Тотлебен на укреплението „Кадъ табия“, което се е намирало на изток от „Левент табия“ в района на старото Разградско шосе.
Всички заедно влизат в града през портата „Станбул капъ“, която се намирала на мястото на сегашния площад пред Централна гара. Тържественото шествие стига до църквата „Света Троица“, където е отслужена тържествена литургия. Камбаните бият и оповестяват Свободата- начало на нов етап от развитието на града. А няколко дена след това- на 19 февруари/3 март по нов стил е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на войната.
В днешно време портата „Кюнт Капу“ е единственото запазено от крепостната стена на крепостта Русчук. Буквално името се превежда като „Вратата с тръбата“, тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Намира се на посочените координати.
Местоположение
Надморска височина: 37 m GPS координати: 43°49’50” С.Ш. и 25°56’54” И.Д.
Литература
Балабанов, П. Бояджиев, С. Тулешков, Н. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000.
Стоянов, Йо. Русе и руско-турската война 1877-1878 г. в гравюри от европейския печат, 20 февруари 2018. – В: Информация за крепост Русчук (Достъп: 30.07.2020).
Автор: М. Гърдев
