Описание и история
Османска табия Картала се намира на едноименния връх, на 1.9 km северно по права линия от центъра на град Велико Търново. Изградена е на стратегически връх, с широка видимост във всички посоки и на голямо разстояние. От изток склонът на върха е отвесен, а от север, запад и юг склоновете му са много стръмни и високи. Най- достъпен е от югозапад по билото на масива. Южно и източно от него тече река Янтра, а от запад и север- ляв неин приток.
Редут Картала е имал неправилна, начупена, ъгловата форма с максимални размери 170х120 m. Отбранителната линия се състои от вал и ров, като няма информация за подсилването на вала с дървени греди или каменна облицовка. Спрямо големината може да се предположи, че редутът е направен за разчет до 6 оръдия и за войска от 260 войника, без армията разположена по външната част в окопите на кръговата защита.
Табия Картала е построена при избухването на Кримската война (1853-1856 г.) за подсилване на защитата и отбраната на град Търново. Освен нея са изградени още два редута- единият на връх „Гарга баир“, а вторият се е намирал на хълма „Света гора“ при паметника „Братска могила на загинали от Осми драгунски астрахански полк“.
Редут Картала се намира северозападно извън тогавашния град, на левия западен бряг на река Янтра. Табията на връх “Гарга баир” се намира северно извън Търново, на десния източен бряг на река Янтра. Табията на хълма “Света гора” се е намирала южно от тогавашния град, на десния южен бряг на река Янтра.
Цялата османска отбрана на Търново, тактически е разположена за главна защита от север (пътят идващ от гр. Русе), североизток (пътят идващ от гр. Горна Оряховица) и северозапад (пътят идващ от с. Беляковец).
В днешно време върху редут Картала е построено спортно стрелбище и по- голямата част от отбранителното съоръжение е унищожена.
Местоположение
Надморска височина: 359 m GPS координати: 43°05’30” С.Ш. и 25°37’56” И.Д.
Литература
Вълев, И., Д. Харбалиев, С. Стефанов. По въпроса за военноотбранителната система на Търново от втората половина на XIX в. – В: Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, том 23. Велико Търново, 2018.
Автор: М. Гърдев
