С. Звезда – крепост Асара

Антична, късноантична и средновековна крепост Асара се намира на 5.77 km северно по права линия от центъра на село Люляково и на 1.5 km западно от с. Звезда (днес несъществуващо). Крепостта е най- достъпна от северозапад, като до нея се достига по тесен скалист гребен, широк 15 -20 m. Крепостните стени са запазени във вид на насип широк 10 m и висок 5 m. Градежът на крепостната стена е от местен ломен камък, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. В североизточната и част има вход. Укреплението е с площ 3.6 дка, с максимална дължина 124 m и широчина 37 m. В северозападната част на обекта се издига кула с височина 8 m, на която не може да се определи формата без разкопки. Тя чрез напречна стена вероятно се е свързвала с крепостната стена. Крепостта е притежавала и втора крепостна стена, която в момента е във вид на насипи и лицеви градежи. Нейната широчина е 2.83 m. Изградена е от ломени камъни без спойка. В северозападната част на крепостта, пространството между външната и вътрешната крепостна стена е преградено със напречна крепостна стена, също изградена от ломени камъни без спойка, с дебелина 1.47 m. Този начин на укрепяване прегражда достъпа по гребена от северозапад и повишава отбранителните възможности на крепостта. В южната част има конструктивна връзка на външната стена с основната крепост. В нея и по склоновете се откриват фрагменти от керамика от  III-IV век, монета от Юстин II, керамика от VI век, както и керамика от IХ-ХI и ХII-ХIV век. Сред местното население от околните села е запазено предание за завладяването на крепостта от османците. По източния склон, на 152 m от южната част на крепостта, се намират руините на водохранилище, а на 216 m североизточно от твърдината е местността “Араба пазар” с останки от градеж (7х8 m). До тях се забелязва трасето на стар път, който се изкачва до укреплението. Съоръжението вероятно е късноримско, в последствие включено в ранновизантийската, както и в средновековната българска укрепителна система. Югоизточно, в подножието на хълма, е местността “Юрт екинлик”, където се намират останките на църква и селище, синхронно на крепостта. Обекта отбранява пътищата от с. Веселиново, които от тук се разклоняват на изток по река Айваджик дере към пролома на река Луда Камчия и на юг през местността “Милче баир” за Айтоското поле, с отклонение към крепостта при с. Планиница.