С. Войника – крепост Калето


Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира в най- западната и на най- високата част на “Войнишките възвишения”, и отстои на около 2.44 km южно по права линия от центъра на село Войника. Възвишението, на което е издигната, е със много стръмни и почти отвесни склонове от всички страни с изключение на югоизток. От тази страна до укреплението се достига по билото на хребета. Твърдината има форма на бъбрек и площ от 5.9 дка. Крепостните стени следват извивките на терена и се проследяват под насип, като той е най- голям от югоизток и изток. На отделни места насипа е висок около 2 m. По протежението на стените се забелязват и запазени останки от крепостните зидове, които се издигат на височина 0.5-1 m. За изграждането на твърдината са използвани даденостите на терена. На практика тя е построена върху малко каменно плато. Крепостта е била внушителна, но в днешно време е доста обезличена. От изток на около 36 m пред основната стена се забелязват останки от втора, крепостна стена. И днес се вижда, че входът ѝ се е намирал на източната страна. Размерите на обекта са 115 m дължина и 65 m широчина. Дебелината на зида е 1.5 m. Той е изграден от ломен камък, споен с бял хоросан, смесен със счукана тухла. По- късните поправки на стената са изградени с бял хоросан без примеси. Във и около Калето са намерени върхове от стрели, много фрагменти от керамика и стари монети с изписана върху тях буква “М”, между които и византийски от VI век, което доказва, че крепостта продължава да съществува и през късната античност. Следи от антично селище са открити и в местността “Гърбушев кайнак”, където са намерени монети от Гардиан III (238-244 г.), сечени в „Анхиало“, както и в местността “Андонов кайнак”. В местността “Капаклия” на 1.5 km югозападно от селото са намерени антични монети от Каракала. След мирният договор от 681 г. с който териториите на България се разширяват на юг от река Дунав, идва и договора от 705 г. между кан Тервел и Юстиниан II, с който се присъединява и областта Загоре към Българската държава. Тази област включвала земите южно от Стара планина и източно от Сливен, в която влизала и землището на днешното село Войника и “Войнишките възвишения”. В крайна сметка след изграждането на внушителното отбранително съоръжение “Пресечена земя”, получила по- късно името “Еркесия”, землището на селото остава в пределите на Източната римска империя. По- късно обаче влиза в пределите на Българската държава. Поради граничният характер на тези земи, те се превърнали във вековна спорна зона между България и Източната римска империя и в арена на непрекъснати сблъсъци и опустошителни войни, в които участвало и пограничното население. Още по- голямо стратегическо значение придобил пътят свързващ „Преслав“ с „Константинопол“, който и според Б. Нейков се наричал “Цар Петров път”. Поради това по всички стратегически височини в близост до пътя, били изградени крепости, които трябвало да спират набезите на неприятеля. Поради своето важно местонахождение планинските възвишения край днешното село Войника се превръщат в непристъпна българска твърдина, която била поддържана до падането на Българското царство под османско робство. Според Братя Шкорпил на мястото на Калето се намирал град Милеона, където кан Кормисош настоявал да минава граничната линия между България и Източната римска империя.

Местоположение

Надморска височина: 487 m GPS координати: 42°21’50” С.Ш. и 26°49’27” И.Д.

Източници

http://www.voynika.biboni.com/ посетена на 14.07.2011 г. в 07.11 часа
Е. Минчев

Снимки

https://picasaweb.google.com/114456699989570929566/6302949497866741249

Планове

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Обекти в БългарияОбласт ЯмболОбщ. СтралджаЮгоизточна Б-я

Comments are disabled.