Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Камъка се намира на едноименната височина, на 2.17 km западно по права линия от центъра на село Върбовка. Височината на която е изградена има платовидна форма със стръмни склонове на северозапад, югозапад и югоизток, и малко по- полегат склон на североизток, от където и е най- достъпен.
Платото е с неправилна почти правоъгълна форма с ориентация югозапад- североизток и с два изразени хълма на него в югозападния край и на северозапад, като крепостната стена следва конфигурацията на терена и по-точно неговия ръб. Тя е двулицева и е широка в основата си 2 m, като е изградена от големи, средни и малки по размери камъни, без спойка между тях. Най- големите камъни са с тегло от около половин тон.
Куртината обгражда платото от всички страни. В момента, на повечето места тя се проследява във вид на насип широк 3.5-5 m и достига височина от 0.45 m до 1.2 m. По нея се забелязват струпвания на камъни- вероятно останки от кули.
Максималните размери на твърдина Камъка са 478 m в посока североизток- югозапад и 478 m в посока югоизток-северозапад. Площта на укреплението е над 180 дка. На, северозападния хълм на платото е била оформена цитадела с почти квадратна форма. Нейната северозападна стена е обща с цялото укрепление. Крепостните ѝ стени са градени с ломени камъни споени с хоросан смесен със счукана тухла. Те се проследяват във вид на валове високи 4-5 m и широки 10 m. Площта на цитаделата е 4.37 дка. Цитаделата е обградена от стръмни склонове освен от югозапад, където за подсилване на защитата са изградени два рова и вал.
От североизток пред основната крепостна стена на Камъка се забелязват останки на преградна структура вероятно вал с дървена палисада, който е представлявал допълнителна защита от към най- удобния североизточен подход към укреплението.
Вътрешността на Камъка е била застроена, като днес се забелязват множество останки от сгради. Също така укреплението е разполагало със собствен водоизточник, около който в момента се е образувало блато. По цялата площ на укреплението се забелязват иманярски изкопи.
Североизточно пред крепостните стени на Камъка, в местността Косматица се е намирало голямо неукрепено предградие с множество останки от сгради и надгробни могили.
Откритата от археолозите битова керамика в крепостта, свидетелства за човешко присъствие през ранната, желязна епоха, през римската епоха (II-III в.), през късната античност (IV-VI в.) и късното средновековие (XII-XIV в.)
По време на Римската империя пред платото на Камъка в посока изток- запад римляните са прекарали пътя “Никополис ад Иструм”- “Монтанезиум”. Източно до височината в посока север- юг минава и пътят от “Нове” за “Химитлийският проход” в Стара планина.
На югозападния хълм от твърдината, на самия връх “Камъка” през античността, късната античност и средновековието е имало сигнално- наблюдателен пост или кула, тъй като върхът е стратегически и доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки на голямо разстояние и лесно е контролирал описаните пътища.
Днес възвишението представлява интерес с цел добиване на базалат. Това създава реална опасност от унищожението на хълма и на обекта. През 2021 г. най-южния ъгъл на обекта е взривен и се образувал голям кратер с идеята за директно започване на добив на базалт без нужните изследвания от страна на археолозите и становище за обекта. Този взрив е разрушил тази част от обекта.
Местоположение
Надморска височина: 374 m GPS координати: 43°14’38” С.Ш. и 25°10’23” И.Д.
Литература
Информация за крепост Камъка (Достъп: 10.02.2022 г.)
Чакъров, К. Теренни издирвания на територията на находище за подземни богатства „Ломенска Кория“, С Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново, В: АОР за 2021 г. София 2022
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
План
К. Василев
