Описание и история
Укрепен, римски град Никополис ад Иструм/Nicopolis ad Istrum се намира на 3 km югоизточно по права линия от центъра на село Никюп и на 4.17 km северозападно по права линия от центъра на село Поликраище. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Изграден е на равна тераса, ограничена от север и североизток от дълбокия овраг на река Алишовица.
От северозапад местността се казва “Блатце”, което ни подсказва, че от северозапад на града вероятно е имало блато, което в последствие е превърната във водоем в днешно време. От югоизток и юг градът е ограничен от река Росица. Най- достъпен е от запад, от където природно е незащитен.
Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Десетилетия наред е използван за каменна кариера от селяните от околните села. Съвременния мост над река Росица на главен път Велико Търново- Русе е построен с камъни от града, като от стените са извадени около 2000 каменни блока.
Основан е през 102-106 г. от император Марк Улпий Траян (98-117 г.) в чест на римската победите му над Даките (официалната версия). Градът е разположен в средната част на Дунавска равнина.
Първоначално към името му е прибавено “ад Хемум” (към Хемус/Стара планина), както е споменат в “География” на Клавдий Птолемей, после популярно станало “ад Иструм” (към Истрос/Дунав), а по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) е известен под слятата форма “Nicopolistro”. Официалното име на града, което се среща върху епиграфските паметници, в латинския му вариант е Ulpia Nicopolis ad Istrum. В превод означава “Улпиевия град на победата към Стара планина/Дунав”.
Добавката “Улпиа”, производна от бащиното име на император Траян, получили много новоосновани или покровителствани от него градове.
Първоначално градът е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. той е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища. От началото на II в. до средата на IV в. Никополис ад Иструм е най- значителния градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара планина.
Най- големият му разцвет е по време на управлението на династията на Северите (193-235 г.) Пострадал от първото и второто готско нашествие, градът е възстановяван oт византийците през V-VI в. заедно с други крепости на север от Стара планина.
Той е известен и с превода на библията на готски през IV в. от вестготския епископ Вулфила (311-383). Тук Вулфила създал готската азбука, а с това и германския литературен език, ползвайки латински и гръцки букви, както и рунни знаци. Търсена е и връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата.
В топографско отношение се състои от две части. По- голяма е северната, укрепена, градска част на Никополис ад Иструм с размери 512 m в посока изток- запад и 407 m в посока север- юг и обща площ от 215.5 дка. Размерите на града са измерени по дължината на централните улици кардо максимус и декуманус максимус.
Югоизточната, укрепена част, известна като “Кастела” е значително по- малка. Общата ѝ площ е 57.4 дка. Тя е самостоятелно създадена и укрепена през V век. Никополис ад Иструм и околността представлявали най- вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia).
Никополис ад Иструм географски е изграден на стратегически важно за комуникациите място. Той е кръстовище тип “звезда”, като от тук като спиците на колело тръгват пътища във всички посоки. На север- към всички кастели по река Дунав в централната ѝ част на територията на България, като включително има директни пътища към “Улпия Ескус” на северозапад, който е най- директния път към Рим и “Дуросторум” на североизток.
На изток тръгва главния римски път към “Марцианополис” и Одесос”. На югоизток през Еленските проходи прави връзка с “Туида” и “Кабиле”, а по- нататък и с “Константинопол”. На юг има директна връзка с “Августа Траяна” и отклонения за “Диоклецинополис” и “Филипополис”. На запад тръгва главния път към “Мелта” и “Монтанезиум”. В землищата на околните села и градове все още се срещат отсечки от римски пътища. Върху част от римските пътища минават трасетата на съвременни шосета и ж.п. линии.
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официалният език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа- Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос).
Специална колегия от жреци се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. Почитането на Тракийския конник е засвидетелствано почти навсякъде в Никополис и територията му.
В Никополис ад Иструм действала и герузия. Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на гръцко произхождащите. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани.
При проведените проучвания в Никополис ад Иструм, възобновени през 2007 година, проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с образа на Траян. Датирана е в края на ІІ век. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града.
Хипокаустът на Никополис ад Иструм се намира зад сградата на сената. Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.
Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили- Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias.
От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в Никополис ад Иструм и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Павликени и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство.
Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил и епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. “ортогонална система” при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии- кардо максимус и декуманус максимус, обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.
Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли), централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада, сградите около площадното пространство, булевтериона (градски съвет), една улична латрина (WC), части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм.
На 200 m западно от града са останките на водния резервоар- колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината на водопровода е 25 km, пресича река Росица по висок 18 m и дълга 3000 маркада акведукт. Началото му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 литра на денонощие.
Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Допълнително количество вода са осигурявали два по- малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.
Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с парно, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.
Предполага се, че градът е имал пристанище.
Никополис ад Иструм е вероятно единственият римски град в България, който е без открита за показ крепостна стена и не е показана нито една кула. Първоначално градът не е имал крепостни стени. Укрепен е след опустошителното нападение на Костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 m, а кулите са достигали до 12 m. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени кули- порти.
Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати: външна- двукрила дървена и вътрешна- спускаща се (катаракта). В четирите ъгъла на града има по една кръгла или полукръгла кула. Освен тия четирите и кулите- порти, на северната стена има още пет кули, на източната- още една U-образна кула, на южната е нямало кули, а на западната- още 3 кули.
Местоположение
Надморска височина: 72 m GPS координати: 43°13’06” С.Ш. и 25°36’39” И.Д.
Литература
Иванов, Т., Р. Иванов. Никополис ад Иструм, том 1. София, 1994.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. Велико Търново, 2006.
Информация за Никополис ад Иструм (Достъп: 28.12.2021).
Автор: М. Гърдев
Снимки
Снимки на Никополис ад Иструм
План
