Описание и история
Средновековна крепост Устра се намира на 1.25 km северно по права линия от центъра на село Устрен и на около 5 km пешком. Тя е една от добре запазените крепости в Родопите. Крепостта заема площ от 1.29 дка, от които северната и северозападната част е заета от отвесни скали. Крепостната стена е дълга 113 m, като е дебела в основата 2.8 m, в горния край 1.75 m, а на места е висока до 8 m. Лицето на стената е направено от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността на стената е запълнена с ломени камъни, поляти обилно с бял хоросан. Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули- една полукръгла и две правоъгълни. Те са били триетажни. Подземния или първия етаж на кулите е служил за водохранилище. В тях стените са били измазани с хоросанена мазилка, дебела до 0.2 m, получена от смесването на хоросана със счукана тухла и едри късове керамика. Изкачването в кулите е било осъществявано от вътрешни каменни стълби, от които са запазени части в две кули. Входът на крепостта се е намирал в най- източната част. От него са запазени 7 стъпала, издълбани в скалата. Запазени са основи на помещението, служило за живеене на охраната на входа. Вратата вероятно се е движела вертикално. Влизащия в крепостта е трябвало е трябвало да обходи цялото пространство извън стената и кулите. Разположена е върху продълговат, скалист, стръмен връх с много добра видимост на голямо разстояние в околността. Крепостта е строена през средновековието (X в.) за да бъде охраняван минаващият от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. По археологически данни най- ранната ѝ датировка е при управлението на Константин VII Порфирогенет (913-959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за “василеопатор”- тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя- майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., твърдината трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII-XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.
Местоположение
Надморска височина: 992 m GPS координати: 41°28’13” С.Ш. и 25°13’32” И.Д.
Литература
Балкански, И. Източно- родопски крепости. София, 1977.
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/09/blog-post_62.html
https://goo.gl/photos/E2te9DEMTKTPWqYAA
