С. Трапоклово – крепост Градище 1

Късноантична и средновековна крепост Калето / Градището се намира на 2.8 km северно по права линия от центъра на село Трапоклово. Построена е върху стръмна височина, извисяваща се над потоците Дълбок дол от запад и Черна долчина от изток и юг. Обекта е разположен на южна напречна гънка от основното било на „Гребенец“ отделено северно от него със седловина от останалите хълмове. Укрепената площ на крепостта е около 4 дка. Има неправилна петоъгълна форма, която обхваща заравненото било на височината. Стените се наблюдават на терена под формата на насип, само в западната част на укреплението има запазена малка част от крепостната стена с височина 0.4 m и дължина 6 m. Този участък е изграден от полубработен, местен, бял, дребнозърнест варовик, споен с кал. Най- вероятно този участък е преправян във времето. При повечето участъци от крепостната стена се вижда, че тя основно е била изградена от добре обработени каменни блокчета, споени с червен хоросан. По терена се откриват късове от тухли. Сравнително добре са запазени окоп и вал разположени на 8 m пред северната стена. Те са с дължина 62 m. В днешно време ровът е съхранен на дълбочина до 1 m и ширина до 3 m, а вала с височина от 0.5 до 1 m. Главната порта на крепостта е разположена от северозапад, в близост до седловината, през която минава път към крепостта. Портата е охранявана от изток чрез масивна, вътрешна, правоъгълна кула и от запад чрез дълбок изкоп, който е бил кариерен източник за градежите. Най- вероятно крепостта е имала и втори по- малък вход (потерна) откъм юг през местността „Дюгенчетата“, намираща се над водослива на двата потока. Тесен път се изкачва към укреплението, като трасето му се губи в подножието на южния защитен зид. Освен кулата охранявала портата, крепостта е имала още една квадратна, вътрешна кула в югозападния ъгъл. Останки от постройки се забелязват в югозападната част на оградената площ. На терена се откриват фрагменти от късноантична битова керамика и средновековни глинени съдове. Укреплението е охранявало и контролирало минаващия в непосредствена близост до него, дублиращо западно пътно трасе на Марашкия проход- „Войнишкия път“. Същевременно е пазело подстъпите към доминиращата планинска крепост- „Злото кале“, с което се свързва посредством път.