Описание и история
Праисторическа, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Хисара се намира на едноименния връх, на 1.85 km североизточно по права линия от центъра на село Татарево. Построена е на скалисто, изключително стратегическо възвишение с конусовидна форма, доминиращо над околния терен. От него има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние.
От запад на Хисара тече река Банска/Клокотница. От югозапад хълма е ограничен от потока Кайрак дере, който е десен приток на река Банска, чиито тесни долини със стръмни брегове значително затрудняват достъпа до по- полегатия западен склон на възвишението. Сухо дере възпрепятства изкачването от юг. От север възвишението е ограничено от още едно сухо дере, в което вероятно по ония времена е текла вода. Най- достъпен е от изток, където чрез седловина върхът се свързва с останалата част от масива.
Всички склонове на Хисара са високи и стръмни. Плодородните почви и изобилието от вода са създали предпоставки за заселване на района още в древни времена. Височината е била използвана както за отбрана, така и като място с култови функции. В скалите се виждат изсечени трапецовидни ниши и шарапани. На върха е имало крепост още в праисторията, която през късната античност и средновековието е претърпяла значителни преустройства.
Първоначално на хълм Хисара някаква прото цивилизация е вдигнала укрепление, което е с четири защитни пояса, изградени от големи и средни по големина камъни, като най- големите от тях вероятно достигат до 4 тона. Първият най- вътрешен пояс е на най- високата точна на височината. Вторият и третият са разположени по склоновете на хълма, а четвъртият се намира в основата на възвишението и обхваща части от равнината. Тук е бил разположен голям прото град с приблизителни, предполагаеми размери от 1.2х1.5 km.
Цитаделата на Хисара е имала овална или неправилна, полигонална форма, издължена в посока север- юг, с приблизителни дължина 44 m и широчина 28 m. Защитената площ е около 1 дка. Вторият пояс е с неправилна, елипсовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. В момента той се проследява под насип от камъни. Максималните му размери са 148х97 m. Той затваря пространството на изкуствено заравнена тераса. Максималната защитена площ е около 10.4 дка. Отрит е вход от изток, който е широк около 0.8 m, фланкиран от вътрешни за пространството квадратни или правоъгълни кули.
Третият защитен пояс на Хисара затваря пространство с неправилна, елипсовидна форма и максимални размери от 350х253 m. Защитената площ е от около 79.9 дка. Четвъртият защитен пояс е под формата на различни затворени правилни и неправилни пространства, обхващащи най- ниския склон и част от равнината. Те са с различни размери и са изградени от същите големи и средни по големина камъни. Наблюдават се в цялото пространство под хълма.
Благоприятните условия са способствали за запазване на живота в района без прекъсване до османското нашествие, когато укрепление Хисара е било превзето и разрушено. След прото цивилизацията тук идват траките, които вероятно превземат този град и се установяват на мястото.
На свой ред те са покорени от Римската империя и на върха е изградено малко, но много здраво укрепление, изпълнявало сигнално- отбранителни функции. По време на Източната римска империя то е продължило да съществува, като е модернизирано но новите изисквания за фортификация. През средновековието е издигната и последната твърдина. Неговата крепостната стена е опасвала върха, следвайки конфигурацията на терена.
Понастоящем стената представлява затревен вал от камъни, а на места каменен насип по склона. От изток, на участък от около 1.5 m се наблюдава прекъсване на вала, където вероятно е бил входът. Вътрешното пространство в Хисара е било гъсто застроено. Иманярските набези са нанесли колосални щети на обекта. Три изкопа от изток, широки по 1.5 m и приблизително толкова дълбоки, са разкрили части от крепостната стена. Тя е градена от ломени камъни, споени с бял хоросан.
Вътрешното пространство на Хисара също е изровено. На повърхността са изкарани множество фрагменти от битова керамика, питоси и тухли, някои носещи следи от пожар. Пръста и камъните извадени от иманярите са пръснати както извън крепостната стена така и във вътрешността, като по този начин затрудняват определянето на архитектурния план на обекта.
Не може да се каже какви са били постройките във вътрешността. Със сигурност се забелязва една правоъгълна кула от северозапад с размери 3х4 m. Може да се предположи за още две такива от североизток и югоизток.
В Хисара освен средновековна от X-XII век, тук се намира и ранновизантийска керамика от V-VI век, както и римска керамика от I-IV век. Открита е и тракийска керамика, римски монети и средновековни железни върхове от стрели от IX-XIV век.
По видимите крепостни останки, разкрити от иманяри, (част от крепостната стена и помещенията по средата на склона), хоросанът е примесен със стрити тухли- очевидно тук средновековната крепост е построена върху по- стари късноантични основи. Обекта не е проучван от археолози.
Местоположение
Надморска височина: 353 m GPS координати: 41°57’05” С.Ш. и 25°25’05” И.Д.
Литература
Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.
Автори: Д-р. Д. Димов и М. Гърдев