Описание и история
Тракийска и късноантична крепост Килиите се намира на едноименния връх, на 1.93 km югоизточно по права линия от центъра на село Станчов хан. Построена е на скална тераса, с отвесни, скални склонове от югозапад, север и североизток, които са високи около 10-20 m. Тя се намира в северозападния край на рид, който се спуска на север от връх „Горялска чука“. От север и североизток под нея тече река Станчовска, а от запад и изток на възвишението- леви нейни притоци.
Укрепление Килиите е най- достъпно от югоизток, където е издигната крепостна стена от склон до склон, с дължина около 17 m. Тази стена се проследява под насип висок 2 m и в средата ѝ се забелязват останките от кръгла кула, която вероятно е защитавала входа. Кулата е с диаметър 4 m. Стената и кулата са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен с парченца счукана тухла. На останалите страни не се забелязват останки от крепостна стена. Укреплението има неправилна форма с площ 1.75 дка и максимални размери 60 m в посока югоизток- северозапад и 35 m в посока югозапад- североизток.
Според хоросана използван за строежа на крепостната стена на крепост Килиите, може да се предположи, че е изработена в рамките на IV-VI в. Археологически разкопки на обекта не са правени. Във вътрешността и по крепостната стена се забелязват следи от иманярска инвазия. Откритата керамика се датира от късножелязната (IV-I в.пр.н.е) и късноантичната епоха (IV – VI в).
Предполага се, че укреплението е служило за охрана на мост през река Станчовска, по който е минавал късноантичен и средновековен път идващ от север от връх “Белновръх”, който отива на юг към връх “Горялска чука”, където се свързва с билния път по централното било на Стара планина, по който се стига до “Дъбовския”, а по на запад и до “Мъглижко- Тревненския проход”. Този път е по- пряк от античния, който минава през село Престой и връх “Ковачка”, но е с по- голяма денивелация, тъй като има две слизания до реките Белица и Станчовска.
Местоположение
Надморска височина: 562 m GPS координати: 42°48’09” С.Ш. и 25°34’44” И.Д.
Литература
Бараков, В. Трявна и Предбалканът през античността и средновековието. Велико Търново, 2018.
Автори: Е. Минчев, М. Гърдев и К. Василев
Снимки
План
К. Василев