Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 0.72 km югоизточно по права линия от центъра на село Одърци. Изградена е върху хълмообразен, скалист, полуостров със заравнено било, ограничен от два странични дола. Полуострова е част от Доброджанското плато. Късноримското укрепление е преобразувано през ранновизантийската епоха в укрепено селище. Построено е през 30-те или 40-те години на IV век от римляните с чисто военно- стратегическа цел.
Трансформацията на Калето в укрепено селище започва вероятно още в края на IV век. След това в края на IV или началото на V век, твърдината е била разрушена и опожарена вероятно от готи или хуни. Животът тук бързо се възстановил и продължил без особени сътресения през целия V век. В първата половина на VI век се извършва капитален ремонт на обекта, като се повишава отбранителната мощ на крепостните съоръжения, а улиците са настлани с каменни плочи.
Крепостната стена на Калето е дебела от 2 до 2.9 m и огражда пространство от близо 11 дка с форма на неправилен шестоъгълник, издължен в посока север- юг. Лицевата страна на стената е била изградена от грижливо обработени варовикови блокове, положени в правилни редове. Вътрешното лице е по- небрежно оформено. Средата е запълнена с ломени камъни, споени с хоросан. Особено солидно е укрепяването откъм най- достъпната северна страна, където шийката на полуострова, е била пресечена с дълбок ров, изкопан в скалната почва.
Северната куртина на Калето е снабдена с пет кули, като тази в североизточния ъгъл е кула- порта. В южния край на укреплението има още една кула. Крепостта при село Одърци представлява своеобразен парадокс в късноримската военна архитектура. Изградените в рамките на една и съща строителна кампания шест кули са от 4 различни типа, единият от които е представен с два различни варианта. Засвидетелстваните тук две полигонални кули нямат паралели в провинция Скития. Същото се отнася и за кулата- порта.
Кулите на северната стена на Калето, като изключим кулата- порта, се издават пред фронта на отбраната. Кули 1 и 3 са с четириъгълен план. Кула 2 е полигонална с пет външни стени. Кула 6, която също е полигонална, но е четиристенна. През първата половина на VI век северната стена била подсилена.
Между кула 3 и 4 била допълнително иззидана плътно прилепнала до първата втора стена, широка 1.6 m. Най- западната кула е била преработена от куха в плътна кула. Укреплението е престанало да съществува в първата половина на VII век. Българите на същото място, след това изграждат неукрепено селище.
Местоположение
Надморска височина: 252 m GPS координати: 43°26’03” С.Ш. и 27°57’59” И.Д.
Литература
Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII век). Велико Търново, 2002.
Автор: М. Гърдев
Планове
