Описание и история
Антична крепост Манастира се е намирала в едноименната местност, на 1.31 km северозападно от центъра на село Шияково. К. Шкорпил минавайки от тук към 1900 г. е забелязал развалините на твърдината. За нея той пише, че се намира на десния бряг на река Вит на края на възвишението, намиращо се между с. Шияково и с. Крета.
Д. Митова- Джонова добавя, че тук на площ от около 20 дка се изваждали камъни, римски тухли и долиуми, както и антична битова керамика. В гората има някакви останки от крепостна стена, както и иманярски изкопи.
Укрепление Манастира вероятно е имало петоъгълна форма, като крепостните стени са следвали конфигурацията на терена. Максималните размери вероятно са били около 250х175 m. Защитената площ може би е била около 31 дка. В момента по- голямата част от терена се обработва със селскостопанска цел.
Крепостта се е намирала само на около 300 m източно от кариерите за камъни. Свързана с каменоломните, тя сигурно е имала привилегиите, дадени от закона на Теодосий за всички каменоломни от Македония и Илирик. А тук се намират най- големи каменоломни в района.
Некрополът на Манастира се намира в северната част на село Шияково. На около 600 m южно от твърдината има антично светилище на Митра. Укреплението е изключително стратегическо. Северно под него има голямо кръстовище от древни пътища, което е контролирано от обекта.
В посока изток- запад минава дублиращо трасе на „Крайдунавския римски път“. От изток на северозапад минава пътят „Абритус“- „Улпия Ескус“. До твърдината в посока север- юг минава пътят „Утус“- „Ад Путея“.
Западно под Манастира в посока юг- север минава пътят от каменните кариери при с. Крета към кръстовището. От него през река Вит по мост на запад е продължавал път, който след моста се е разделял на няколко пътя.
Местоположение
Надморска височина: 89 m GPS координати: 43°36’49” С.Ш. и 24°41’43” И.Д.
Литература
Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев
План
