С. Садовец – укрепен Садовски манастир

Описание и история

Средновековен, укрепен манастир Садовски манастир се намира на 2.9 km югоизточно по права линия от центъра на село Садовец, на десния бряг на река Вит в местността „Студенец“. Обектът е разположен на незаливаема площадка, непосредствено южно под отвесните склонове, които са защитавали старата късноантична крепост „Големаново кале“.

Средновековната обител има неправилна форма, продиктувана от ограниченията на терасата, с максимални размери 90х60 m и площ от 1.9 дка. Крепостните стени на Садовски манастир са издигнати по периферията на терасата от югозапад, юг и югоизток, а от останалите страни защита е била поверена на отвесните скални склонове, които се извисяват на 30 m над обекта. Куртините на манастира са градени от малки и средни по големина камъни добре подредени по лица и споени с бял хоросан с примес от едър речен пясък. Дебелината им достига около 1.8 m, като днес запазената им височина е около 1.5 m.

Обектът е бил добре защитен освен от скалите на север, но и от водите на река Вит от юг и югоизток. Най- достъпен е от запад, от където е бил разположен и главният вход. Той е оформен в къса напречна стена с дължина 18 m. Вероятно е разполагал с надвратна кула, а допълнителна защита е осъществявана от основната крепостна стена на Садовски манастир, която е контролирала подхода към обекта непосредствено от север.

Основна роля в отбраната на манастира е представлявала внушителна жилищно- отбранителна кула. Тя е разположена на висока скала, непосредствено над водите на реката, точно срещу входа на манастира. Кулата е с размери 8х4 m и се е издигала на височина от 16 m. Градежът ѝ е от дребен и среден по размер, ломен камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан. Дебелината на стените ѝ е около 1.2 m, а техниката на изграждане е сантрачна система (разположени в стените надлъжно и напречно дървени греди).

Във вътрешността ѝ са се разполагали четири етажа и бойна площадка. Днес запазената ѝ височина е около 9 m, като вътре в нея ясно се различават три от етажите. Най- запазен е приземният етаж, който се състои от две помещения- щерна за вода и склад. Като щерната е вкопана допълнително в скалата под пода на съответното помещение където се намира. Таваните на тези помещения са засводени и са граден от тухли с ширина 4-5 cm. Следващите етажи са имали дървени конструкции, като следите им днес ясно се различават в стените на кулата, където личат отворите за напречните греди.

Входът в донжона на Садовски манастир е бил оформен на южната му страна, точно над водите на реката. През него се е влизало в помещението със щерната за вода, от където дървена стълба е водила към горните етажи. В складовото помещение се е влизало от отделен вход намиращ се точно до главният вход в кулата. За достъп до входовете е била изградена стълбищна рампа, която обикаля кулата от запад и юг. Стълбището е с ширина по- малко от 1 m и на него може да застана само един евентуален нападател, който при грешна стъпка е падал директно в бурните води на река Вит.

От североизточният ъгъл на кулата започва източната стена на манастира. Пространството западно от кулата, което се явява най-южната точка на манастира не е било преграждано със стена. От тази страна водите на реката и отвесната скала на която е издигната кулата са били достатъчна защита.

Главната манастирска църква се намира непосредствено северно от кулата. Тя е ориентирана в посока изток- запад и е с размери 9х4.5 m, като северозападният ѝ ъгъл е бил всечен в скалите. Днес от нея се наблюдават останки във вид на насип висок 1-2 m, като на места има запазени стени на височина от 1 m. При разкопки проведени през 1970 г. по тези стени, както и по вътрешността на кулата все още са били запазени, и са се наблюдавали по два живописни слоя.

Неправилният терен на Садовски манастир е бил гъсто застроен, като на всякъде се наблюдават следи от стопански и жилищни сгради долепени до куртините, както и множество всечени в скалите килии. Из руините се намират множество фрагменти от битова и строителна керамика.

Света обител Садовски манастир е изградена в периода XII-XIV в. и е просъществувала до началото на XIX в., когато през 1822 г. е бил превзет и опожарен при кърджалийските нападения.

Опит за частична реставрация на обекта е направена при разкопките през 1970 г., но от тогава манастира тъне в забрава и постепенно иманяри и природата го унищожават.

На 50 m източно от него на отвесна скала е изсечен надпис в три реда на старобългарски.

Местоположение

Надморска височина: 131 m GPS координати: 43°17’30” С.Ш. и 24°22’43” И.Д.

Литература

Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.
Автор: К. Василев

Снимки

Укрепен Садовски манастир – К. Василев
Укрепен Садовски манастир – Е. Минчев

План

Автор: К. Василев