С. Садина – крепост Голямото кале

img 1637 scaled e1606018448785

9 / 100

Описание и история

Тракийско, антично и късноантично, укрепено селище, наречено “Голямото кале” се намира на 3.38 km югозападно по права линия от центъра на село Садина. Изградено е в западната част на платовидно възвишение, издължено в посока изток- запад. Склоновете му са високи и стръмни. От обширното му равно било се открива широк обзор. Според описанието на К. Шкорпил, платото било преградено с напречен зид с дължина 127 крачки, по чието трасе личали две кули. Едната от кулите е поставена приблизително в неговата среда, а другата- на равни разстояния от нея в североизточния ъгъл на укреплението. Останалата част от околовръстната стена била дълга 270 крачки и описвала неправилен полукръг над края на платото. Крепостните зидове, вече съвсем срутени по това време, били градени „от прост камък с твърд хоросан, смесен с тухлени парченца“. Местоположението на портата не било установено но се предполага, че тя е била „в източната стена между кулите“. За Р. Рашев крепостта е „антична“. В регистъра на археологическите паметници в Търговищко обектът е отнесен към землището на Зараево и е определен като „късноантична крепост“, а описанието представлява съкратен вариант на това на К. Шкорпил, с единственото допълнение, че „цялата площ е покрита с храсти и дървета“. Бележките на К. Шкорпил са в основата на представянето на твърдината и в топонимичното изследване на Л. Димитрова- Тодорова. Крепостта е бегло спомената в още две работи, в които без представяне на никакви аргументи е дефинирана като „средновековна“. Обектът е силно обезличен в резултат на системно ограбване на строителния материал в ново време. По ръба на платовидното било от юг, запад и север, вече не се виждат никакви следи от укрепяване, но ясно очертаният ръб между терасата и стръмните склонове следва да се приеме като достатъчно сигурно указание за наличието в дълбочина на останки от зид, за съществуването на какъвто изрично се споменава в описанието на К. Шкорпил. Той обаче едва ли е бил с полукръгъл, а по- скоро с неправилен план, предопределен от природните дадености. Ясно различими останки от укрепителната система са регистрирани само от източната, най- достъпна страна. Стената е запазена във вид на вал с широчина 12.5 m и височина 1 m. Надлъжно по средата на насипа, се вижда ров с широчина около 2 m и дълбочина до 0.4 m, маркиращ в негатив трасето на крепостния зид, който е бил практически тотално демонтиран в недалечното минало, с цел преизползване на каменния материал. Зидът не е бил праволинеен, както е изобразен в единствения досега план, а дъговидно извит на изток, с обща дължина около 93 m. В северния и в южния му край отчетливо се открояват характерни могилообразни каменно- землени разсипи- несъмнени останки от извисявали се някога тук ъглови кули. Те не са били забелязани от К. Шкорпил, но той е регистрирал други две кули, от които сега вече нищо не личи на терена. Налагането им върху заснетия с GPS устройство нов план на градището, свидетелства за наличието на определен архитектурен „ритъм“ в реализираната фортификационна схема и дава основание да се допусне, съществуването на още една кула по трасето на източната крепостна стена, която да разделя и южната ѝ половина, подобно на северната, на две приблизително равни по дължина куртини. Пред източната отбранителна линия бяха констатирани и останки от ров, останал незабелязан от досегашните изследвачи. Понастоящем той е силно обезличен, като широчината му достига 13 m, при максимална дълбочина 0.5 m. Между рова и стената има добре очертана берма с широчина около 5 m. Крепостната стена е с дължина 312 m и загражда площ от 6.16 дка. Данни за характера и гъстотата на вътрешното застрояване липсват. В сравнително немногото стари иманярски изкопи не се виждат зидове на постройки но в един от тях, на дълбочина 0.8 m от повърхността се наблюдава добре оформено подово ниво от трамбована глина. То е положено директно върху материковата скала от ронлив бял варовик. Силно обгорялата и частично отухлена горна повърхност на пода свидетелства за стихиен пожар, отбелязващ края на обитаването на намиралото се тук жилище. Намерените в изкопа фрагменти от битова керамика също са опушени и със следи от вторично обгаряне което показва, че съдовете от които произхождат, са принадлежали към домакинския инвентар в последните мигове от съществуването на въпросното жилище. Част от съдовете подлежат на сигурна идентификация като късноантична керамика. Събраният при обхода подемен археологически материал показва, че гибелта на градището уверено следва да се свърже с аваро- славянските нашествия от края на VІ и началото на VІІ век. Неясни остават обаче обстоятелствата около неговото възникване. Реализираната фортификационна схема и приложената техника на градеж свидетелстват най- общо за късноантична датировка. От функционална гледна точка, обектът би могъл да се отъждестви с укрепено селище, явяващо се хронологически приемник и продължител на поселищния живот в близката околност през римската епоха и късноримския период. Специално внимание заслужават и намерените на територията на градището няколко фрагменти от битова керамика със сигурна датировка в късножелязната епоха. Характерът на човешкото присъствие тук по това време е неясен, но предвид естествената защитеност на терена и широкия обзор, не трябва да се изключва възможността късноантичното укрепено селище да възсяда останки на по- стара тракийска крепост.

Местоположение

Надморска височина: 402 m GPS координати: 43°27’38” С.Ш. и 26°15’50” И.Д.

Литература

Торбатов, С. Градищата край Садина. 2019.
https://www.academia.edu/40719415/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%98%D0%A9%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%99_%D0%A1%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2_S._Torbatov._The_hill-top_fortifications_near_Sadina (Достъп: 02.06.2020)
Автори: М. Гърдев, К. Василев

Планове

К. Василев

С. Торбатов
s sadina krepost golyamoto kale 5f4261f0aec2b

Comments are disabled.