Описание и история
Средновековна крепост от Първата българска държава Кота 180.3 се намира на 1.44 km югозападно по права линия от центъра на село Преселенци. Археологическите разкопки на обекта са започнати през лятото на 2006 и са продължили през юли 2007 г., както и през 2008 г.
В научната литература укрепление Кота 180.3 е определяно от Д. И. Димитров като землено, а от Р. Рашев с каменна стена. То е с правоъгълна форма, с двойна укрепителна линия. Вътрешния крепостен пояс е изграден от ров, вал и стъпила на него крепостна стена. Размерите са приблизително 155 m в посока север- юг и 175 m в посока изток- запад. Пред тоя крепостен пояс се забелязва още един такъв- вероятно от вал с дървена палисада и ров пред него. Размерите му са 215х245 m.
На североизток защитни функции е имал естественият склон на малко суходолие, което може би в средновековието е било пълно с вода. До неотдавна е имало добре запазено „келяво”- кладенец. Твърдината се отличава още с това, че сравнено с ландшафта на който са разположени подобни в Североизточна България е на равнинна повърхност- т.е. не е било добре защитено природно.
Предвид малкото средства, проучванията на Кота 180.3 са извършени посредством изкопи (траншеи) с ширина 1.5 m. Първият и единствен изкоп е ориентиран в посока северозапад- югоизток и пресича северозападната укрепителна линия. Трасето на изкопа е съобразено да пресече най- високата кота в твърдината. Укрепителната линия е каменна стена с равна площадка пред нея и ров. Двете жилища, които са открити с разрушени зидове.
В най- висока част на Кота 180.3 се попадна на слабо извит зид от един ред камъни- ширина 0.8 m. След разширяване на сондажа в западна посока се откриват и части от други зидове- навярно от една сграда, явно разрушена още в средновековието или при обработка на почвата. Приема се, че това е църква- всъщност една от 7-те проучени в подобни укрепления от периода на Първото българско царство извън центровете.
Направените два сондажа в близост до зидовете на църквата в Кота 180.3 показват, че на дълбочина 0.4-0.5 m под нивото на пода на църквата има хумусен пласт с много малко или почти без керамика, но след това ниво се стига до набити в земята дребни камъни. Разкопките от 2008 г. са потвърдили предположението на археолозите, че в най- високия участък на крепостта са били разположени църква и навярно друго, по- ранно култово съоръжение.
Някъде в края на VІІІ-ІХ в. на това място е съществувала изкуствено направена площадка от дребни камъни, а може би просто е била използвана скалата като място за извършване на ритуални действия- светилище. В последните години (навярно края на ІХ в.) на съществуване на „светилището” в западния му край е имало наземна пещ- огнище. Откритите в близост гърнета са били използвани до момента, в който преднамерено са били изоставени, полуразрушени, а цялата площадка светилище е била засипана с насип чернозем с дебелина около 0.5 m.
Навярно в самия край на ІХ в. върху насипа в Кота 180.3 е изградена църква, около която е имало каменна ограда. Тъкмо в това време са изградени и укрепителните линии. Започва и обитаването на твърдината, вкопани жилища с еднолицеви каменни стени. В близост до засипаната площадка, вече църква няма жилища, освен едно- на няколко метра източно от абсидата. Някъде във втората половина на Х в. обектът е изоставен организирано. Някои жилища, както и църквата са разрушени.
Местоположение
Надморска височина: 174 m GPS координати: 43°38’10” С.Ш. и 28°07’18” И.Д.
Литература
Йотов, В., Г. Атанасов. Ранносредновековно укрепление до с. Преселенци, община Генерал Тошево. – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008.
Йотов, В., Г. Атанасов. Ранносредновековно укрепление до с. Преселенци, община Генерал Тошево. – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009.
Автор: М. Гърдев