Описание и история
Средновековна крепост от Първата българска държава има на 1.44 km югозападно по права линия от центъра на село Преселенци. Археологическите разкопки на обекта са започнати през лятото на 2006 и са продължили през юли 2007 г., както и през 2008 г. В научната литература укреплението е определяно от Д. И. Димитров като землено, а от Р. Рашев с каменна стена. То е с правоъгълна форма, с двойна укрепителна линия. Вътрешния крепостен пояс е изграден от ров, вал и стъпила на него крепостна стена. Размерите са приблизително 155 m в посока север- юг и 175 m в посока изток- запад. Пред тоя крепостен пояс се забелязва още един такъв- вероятно от вал с дървена палисада и ров пред него. Размерите му са 215х245 m. На североизток защитни функции е имал естественият склон на малко суходолие, което може би в средновековието е било пълно с вода. До неотдавна е имало добре запазено „келяво”- кладенец. Твърдината се отличава още с това, че сравнено с ландшафта на който са разположени подобни в Североизточна България е на равнинна повърхност- т.е. не е било добре защитено природно. Предвид малкото средства, проучванията бяха посредством изкопи (траншеи) с ширина 1.5 m. Първият и единствен изкоп е ориентиран в посока северозапад- югоизток и пресича северозападната укрепителна линия. Трасето на изкопа е съобразено да пресече най- високата кота в крепостта. Укрепителната линия е каменна стена с равна площадка пред нея и ров. Двете жилища, които се откриха бяха с разрушени зидове и почти невъзможно бе да се уточнят техните очертания. В най- висока част на укреплението се попадна на слабо извит зид от един ред камъни- ширина 0.8 m. След разширяване на сондажа в западна посока се откриха и части от други зидове- навярно от една сграда, явно разрушена още в средновековието или при обработка на почвата. Приемаме, че това е църква- всъщност една от 7-те проучени в подобни укрепления от периода на Първото българско царство извън центровете. Направените два сондажа в близост до зидовете на църквата показаха, че на дълбочина 0.4-0.5 m под нивото на пода на църквата има хумусен пласт с много малко или почти без керамика, но след това ниво се стига до набити в земята дребни камъни. Разкопките от 2008 г. са потвърдили предположението на археолозите, че в най- високия участък на крепостта са били разположени църква и навярно друго, по- ранно култово съоръжение. Някъде в края на VІІІ-ІХ в. на това място е съществувала изкуствено направена площадка от дребни камъни, а може би просто е била използвана скалата като място за извършване на ритуални действия- светилище. В последните години (навярно края на ІХ в.) на съществуване на „светилището” в западния му край е имало наземна пещ- огнище. Откритите в близост подница, гърнета са били използвани до момента, в който преднамерено са били изоставени, полуразрушени, а цялата площадка светилище е била засипана с насип чернозем с дебелина около 0.5 m. Навярно в самия край на ІХ в. върху насипа е изградена църква, около която е имало каменна ограда. Тъкмо в това време са изградени и укрепителните линии. Започва и обитаването на твърдината, вкопани жилища с еднолицеви каменни стени. В близост до засипаната площадка, вече църква няма жилища, освен едно- на няколко метра източно от абсидата. Някъде във втората половина на Х в. укреплението е изоставено организирано. Някои жилища, както и църквата са разрушени.
Местоположение
Надморска височина: 174 m GPS координати: 43°38’10” С.Ш. и 28°07’18” И.Д.
Източници
Йотов, В. Атанасов, Г. Ранносредновековно укрепление до с. Преселенци, община Генерал Тошево. Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008
Йотов, В. Атанасов, Г. Ранносредновековно укрепление до с. Преселенци, община Генерал Тошево. Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009
М. Гърдев