С. Порой – римска пътна станция Казалет


Описание и история

Римска пътна станция Казалет се е намирала на около 2.4 km източно по права линия от центъра на село Порой. В Певтингеровата карата на пътя от Анхиало за Марцианопол е отбелязана пътна станция Казалет, отстояща на 18 римски мили (26.7 km) от Анхиало. Тази пътна станция до сега е поставяна между селата Бъта и Порой. Още в края на XIX в. Тя е била локализирана от братя Шкорпил в местността „Бейкьой“, която се намира източно от село Бъта и западно от село Порой. От този район произхождат значителни археологически находки и паметници, но те са от елинистическия период, а някой от тях са преизползвани в римската епоха и вероятността да имат отношение към римската пътна станция Казалет е малка. Теренни обхождания, проведени от историческия музей Поморие през 2006 година, потвърждават археологическото богатство на това място. Там са констатирани материали, от бронзовата, ранножелязната, античната епоха и Възраждането. Там, обаче, липсват значителни останки от римската епоха. Изследователите са на мнение, че откритите находки са недостатъчни за сигурното локализиране на това място на римската пътна станция Казалет. Очевидно тази първоначална локализация в местността „Бейкьой“ е погрешна, въпреки приблизителното съвпадения на разстоянието от Анхиало до Казалет. Разстоянието, отбелязано в Певтингеровата карата, обаче допуска и друга възможна локализация. Разстоянието от Анхиало до с. Оризаре е 24 km, което също приблизително съвпада с разстоянието от 18 римски мили. Понеже днешното трасе на пътя е изправено, благодарение на съвременната пътностроителна техника, може да се предположи, че същия път в античната епоха е бил поне с няколко километра по– дълъг от днешния. Това допуска вероятността останките на Казалет да се търсят на територията между днешните села Порой и Оризаре. Между селата Порой и Оризаре днес се намира язовир „Порой”. При строежа му тук не са били провеждани археологически наблюдения, липсват и случайно намерени на това място материали. На левия бряг на язовира са проведени теренни обхождания през 2007 година, когато поради засушаване водите на язовира са били значително намалели и отдръпнати навътре. При това отдръпване на водата са се разкрили значителни археологически останки. На левия бряг има 2 обекта със значително струпване на керамика. Счита се, че тези 2 обекта са останки от едно и също селище, което има обща дължина от приблизително 1000 m и обхваща площ от 50 дка. И това е площта, която днес се намира на сушата, а то със сигурност продължава и във водите на язовир „Порой“. От археологическите находки е установено, че на това място се намира голямо селище от предримската епоха. Останки от римски зидове и строителна керамика са с най- голяма концентрация в центъра на осеяната с находки площ близо до брега на язовира. Там се намира и самотна, добре обработена квадра, тук е намерен и филус на Констанций II (337-361 г.) . Очевидно именно тук се е намирало селището през римската епоха и е заемало само централните части на обекта. Поради липсата на археологически проучвания преди строежа на язовира, днес се разполага само с данни единствено от проведените теренни обходи през 2006 и 2007 г. Ако не е било засушаването, може би никакви останки на повърхността не биха личали. Счита се за възможно и по вероятно, именно тук да се намират останките на римската пътна станция Казалет, отбелязана в Певтингеровата карта.

Местоположение

Надморска височина: 35 m GPS координати: 42°44’45” С.Ш. и 27°34’42” И.Д.

Източници

Известия на музеите от югоизточна България. Сливен 2009 г. 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.