С. Овчеполци – Овчеполско / Гюргево кале

ovchepolsko kale 3 1

64 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Овчеполското/Гюргево кале е изградено на височина “Острия връх”, на 1.13 km югозападно по права линия от центъра на село Овчеполци. Възвишението, на което е изградена крепостта представлява идеален вулканичен конус със стръмни склонове, като на места по тях се наблюдават отделни скални групи. То е част от група от пет хълма, които се явяват последните възвишения на Средна гора в този край, извисявайки се самотно над околните равни полета от „Горнотракийката низина“. Изключително интересният вид на върха, както и несъмнената му природна защитеност позволяваща лесна отбрана, както и възможността за наблюдение на много километри във всички посоки са били оценени по различен начин от всички обитатели на региона от древността до края на средновековието. Крепостта изградена на върха има неправилна кръгла форма с максимални размери около160х140 m и площ от 14 дка. Поради естествената непристъпност на терена, укреплението е било обградена само от един крепостен зид, който е бил напълно достатъчен да отблъсне нападенията върху укреплението. През 1963 г. са направен първите разкопки на обекта от Д. Цочев и е направена първата схема на обекта, която остава меродаван до 2005 г. когато при спасителни археологически разкопки, проведени от С. Торбатов, се установява, че двойната крепостна стена описана от Д.Цочев не е двойна, а просто не са разчистени всички компоненти от реалната единичната стена и не е установено правилно трасето. От разкопките проведени през 2005-2006 г. със сигурност е установено, че напречната стена от руините на голяма крепостна кула погрешно са интерпретирани като втора крепостна стена. След проведените разкопки през 2005-2006 г. ясно са установени два строителни периода на крепостната стена – късноантичен и средновековен. Ксноантичната крепост има неправилна окръглена форма с максимални размери около 133х107 m  и заема площ от 12 дка. Крепостната ѝ стена е с дебелина 2.08-2.10 m и е градена в стил „ opus implectum” съставен от лица изградени от полуобработени средни по големина камъни и блокаж, между тях, от по дребен камък. Хоросана използван за спояване на камъните е бял, примесен с парчета от счукана тухла. По протежението на куртината на късноантичната стена е констатирано наличието на две крепостни кули. Вероятно бройката на крепостните кули е била много по-голяма но те са разрушени изцяло и днес не може да се установи с точност техния вид и местоположение. Едната от двете установени късноантични кули се намира на северозападната стена. Тя има правоъгълен план с размери 7х5 m като в днешно време от нея е запазена само напречната ѝ външна стена. Именно тази напречна външна стена заблуждава Д.Цочев през 1963 г. ,че укреплението има втора стена-протейхизма. Втората установена кула от този период се намира на югоизточната стена. Тя има същата форма и размери като първата, като за нея категорично е установено, че е била напълно демонтирана до нивото на земята през средновековието, когато този участък от крепостта е бил преработен. Входът в укреплението е локализиран на северозападната стена в непосредствена близост до първата установена кула, която го е защитавала. Ширината на портата не може да бъде определена тъй като голяма част от нея е унищожена при прекарването на кабел за релейна станция през същата 2005 г. Установено е обаче, че от вътрешната страна на входа е бил изграден така наречения-„пропугнакулум“ над който по всяка вероятност се е издигала вътрешна надвртана кула. Пропугнакулумът представлява вътрешен проход след вратата, в който много често се помества втора врата или катаракта. Пространството между двете врати или между вратата и катарактата е било с улей и процепи в тавана от където защитниците, разположени в надвратната кула, са изсипвали вряло масло и са обстрелвали противника, който е преодолял първата врата и е заседнал пред втората. В този вид късоантичната крепост е просъществувала от IV до края на VI или началото на VII  в. когато започват  опустошителните аваро-славянски нападения. След VII в. хълмът е изоставен до втората половина на X в. когато настанилите се вече от няколко века по тези земи българи започват постепенно да заселват и да стягат старите крепости. Именно след втората половина на X в. започва преустройството на старата късноантична крепост. В рамките на това преустройство, североизточната и югоизточната стени, на старата късноантична крепост, са били демонтирани до нивото на терена, заедно със всички кули по тези стени. Материала от демонтираните куртини е бил използван за изграждането на нови стени разположени на малко по-ниска тераса. Новите крепостни стени са, с подобна на старите, дебелина между 2.05 m и 2.10 m. Те са градени в стил „opus incertum“, който представлява произволно нахвърляни и необработени камъни споени с хоросан. Камъните използвани в средновековните стени са дребни по размер и преизползвани, а фугите между тях са запълвани с различна по вид и размер строителна керамика поставена без ред, както пасне. Хоросана използван за спояване на камъните е бял и ронлив със сериозен примес от едър пясък. От вътрешната страна на средновековните крепостни стени на около 0.3-0.4 m от вътрешното лице и вътре в крепостните зидове е била изградена гъста мрежа от надлъжни и напречни дървени греди – сантрачна система. С това разширение площта на укрепеният обект нараства на 14 дка. На новите крепостни стени са изградени четири нови крепостни кули. Две от тях са на североизточната и други две на югоизточната стени. Те имат полукръгла форма с диаметър 3.4 m а стените им са с дебелина от 1.2-1.3 m. Друг такъв тип кули по българските земи е регистриран единствено на крепостта „Неутзекон“ днес до село Мезек, хасковско. Друга част от преустройството обхваща върха на хълма, който заема централна част в обекта. Там в подобен на новите външни стени, стил е изградена цитадела от чиито крепостни стени през 1963 г. са били запазени само два зида. За голямо съжаление през 2005 г. всички останки от цитаделата са напълно разрушени при изграждане на релейна станция. В този вид средновековното укрепление просъществува до XII в., когато следва ново преустройство, което за момента е установено, че включва само преустройство на входа, който е бил зазидан. Къде е бил преместен новия вход и дали е бил само един за сега не може да бъде установено тъй като през 2005-2006 г. разкопките са имали не цялостен, а само сондажен характер. Във вътрешността на обекта, за сега са разкрити много малко структури. Намерена е част от улица с ширина 3 m, която тръгва от входа на северозапад, а южно под цитаделата е разкрита голяма изсечена в скалите щерна за вода. Из целият терен се наблюдават големи количества фрагменти от средновековна и късноантина битова керамика, а при разкопките са намерени и фрагменти от тракийска такава. В заключение от проведените през 1963г. и 2005-2006 г. разкопки може да се обрисува следната история на обекта. Той възниква през тракийкия период като тракийско светилище, когато местното население извършва свещени обреди на вулканичните скали извисяващи се на върха на хълма. В най- горната част от северния склон на “Острия връх”, непосредствено под камарата от вулканични камъни, са констатирани множество отчетливи следи от изкуствени изсичания в скалата, които представляват дълги, идеално огладени вертикални плоскости с прецизно оформени ъгли и жлебове. Тяхното предназначение и хронология засега са не изяснени, но те намират добри паралели в тракийските скални, култови, комплекси от къснобронзовата и желязната епоха.  Известните досега две оброчни плочки от това място и намерените фрагменти от синхронна на тях червенолакова керамика от ІІ-ІІІ в. свидетелстват, че върхът е запазил култовата си същност за околното население и през римската епоха. От този период, както и от тракийския няма следи да е имало укрепяване на обекта. Първите крепостни стени, хълмът придобива през IV в., когато зачестилите варварски нашествия започват да създават неприятности на местното, вече романизирано, население. Като начало крепостта има чисто военни функции, а населението основно е живеело в голямо неукрепено селище разположено северозападно от укреплението по склоновете на хълма. След опустошителните готски нашествия в средата на IV в,. голямото неукрепено селище е напълно унищожено и населението се премества да живее в пределите на крепостта. В този вид крепостта просъществува до началото на VII в. когато вероятно е унищожено от аваро-славянските нашествия. След това в средата на X в. местното българско население възстановява крепостта и я преустройва. В този вид тя просъществува до XII в. когато следва ново преустройство. В тези времена предвид големината на обекта може със сигурност да се заключи, че през средновековието укреплението е имало всички признаци на укрепен град. Този град престава да съществува след средата на XIV в. когато е превзет и разрушен от османските нашественици. Местна легенда разказва как Гюргевското кале дало сериозен отпор на османските завоеватели, като било превзето след дълга обсада и едва след като героят, предводител на защитниците, воеводата Георги бил убит при отбиване на поредният пристъп на врага.

Местоположение

Надморска височина: 489 m GPS координати: 42°19’38” С.Ш. и 24°23’24” И.Д.

Източници

Торбатов, С. Градището Острият връх край Овчеполци, Пазарджишко. Сборник в памет на Професор Велизар Велков, София 2009
К. Василев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/jIfTLB
http://pepopepo.snimka.bg/travel/s-ovchepolci-kaleto.422510.14875921

Планове

К.Василев

ovchepolsko kaleovchepolsko kale 2

Координати:
Категория обекти в БГ:

Обекти в БългарияОбласт ПазарджикОбщ. ПазарджикЮгозападна Б-я

Comments are disabled.