Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Новомахленското кале се намира на 1.6 km югозападно по права линия от центъра на с. Нова махала. Тя е издигната на самостоятелно, скалисто възвишение със стръмни и на места отвесни склонове. Възвишението, привидно е най- достъпно от югоизток, където тясна седловина го свързва с основният рид, но от тази страна се намират високи до 20 m отвесни скални групи. Укреплението умело е вписано межди множеството скални групи от материкови скали, издигащи се по билото на хълма. То има не правилна форма, следваща конфигурацията на терена и е ориентирано в посока югоизток- северозапад. Максималните размери на крепостта са 156х57 m и се състои от външен град и цитадела. Приблизителната обща площ е 5.5 дка. Крепостните стени са силно обезличени, като се проследяват под формата на разсипи. В североизточната част, иманярски изкопи са разчистили част от насипите и е разкрита основата на крепостната стена, която е градена от местен, ломен камък, споен с бял хоросан. Тази стена е с дебелина около 1.5 m. Част от източната стена с дължина около 10 m е запазена на височина до 2 m. Тази стена се изкачва по стръмният склон и е с дебелина около 1.3 m. По протежението на крепостният зид се наблюдават два входа, като централният е бил разположен от юг и е бил съставен от две порти една след друга. Двете порти са на отстояние 20 m една от друга и затварят тесен заравнен провлак, който е разположен между високите отвесни скали от изток и стръмният склон от запад. Портите вероятно са представлявали кули- порти свързани от запад с дебел крепостен зид. Вторият вход се намира на североизточната стена и е бил значително по- малък. Той е защитен от две кули с неопределен план. Освен тези кули по протежението на крепостния зид се различава само още една кула, която е разположена на югозападната стена на цитаделата. Вероятно по куртината има още кули, но без археологически проучвания не може да се установи тяхното местоположение. Цитаделата е разположена в най- югоизточния ъгъл на крепостта, на най- високата точка от хълма, върху отвесните материкови скали. Терена на цитаделата е заравнен и е обиколен със здрава крепостна стена. Стената обаче не е непрекъсната, а е издигната само в участъците, през които теоретично може да се промъкне противник. Също така има малък вътрешен (за укреплението) зид, който отделя цитаделата от външният град. Вероятно в този зид е имало порта за връзка на двете укрепления. В цитаделата има множество скални форми със следи от обработка. Целият терен на външния град е бил застроен, като най- много останки от сгради се забелязват в северната част на обекта. От него има много добра видимост към долините на гр. Батак, с. Нова махала и дори към долината, която днес е заета от язовир „Батак“. Също така има пряк визуален контакт със средновековната крепост „Койлето“ при гр. Костандово. Укреплението вероятно е издигнато още от траките, като в цитаделата може би е имало светилище. През средновековието непристъпността на хълма също е била оценена и на него възниква средновековно укрепление, което носи белези на градска структура. В твърдината се намират, голямо количество фина и груба битова керамика. В северозападното подножие на хълма има извор, който в днешно време е каптиран, а през средновековието сигурно е бил основен източник на вода.
Местоположение
Надморска височина: 1468 m GPS координати: 41°55’17” С.Ш. и 24°15’47” И.Д.
Източници
Гиздова, Н. Средновековни крепости в Родопите на територията на Пазаржишки окръг. ИМЮБ, том 9. 1983
К. Василев
Снимки
https://goo.gl/photos/dSGU7zWJJUWeDhFh6