С. Младежко – крепост Голямото кале

Тракийска и късноантична крепост Голямото кале се намира на 1.42 km западно по права линия от центъра на село Младежко. Тя е една от най- големите тракийски и късноантични крепости в Странджа. В центъра и е разположена пещерата Калето, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска. Разположена е в източния край на високо платовидно било с форма на език, заградено от север, изток и юг от долините на реките Близнашка и Евренозовска, които се сливат в подножието му и дават началото на река Младежка. Същинската крепост има неправилна овална форма и е заградена на изток, юг и запад с крепостна стена. На север тя е естествено защитена от отвесния скален бряг над река Близнашка. Общата площ, заета от крепостта, е 41.5 дка. Крепостната стена е изградена от едри ломени камъни, които оформят двете лица и пълнеж от дребни камъни. Дебелината и навсякъде е еднаква- около 0.9 m. Никъде по нея не е употребен хоросан. На разстояние от 40 до 85 m една от друга на крепостната стена са изградени правоъгълни кули, които са издадени навън. Има следи от общо 10 кули. Крепостта има два срещуположни входа- единият на изток и другият на запад, и двата представляват просто прекъсване на стената, фланкирано от едната страна с правоъгълна кула. По цялото си протежение стената е силно разрушена, но ясно очертана. Над сегашното ниво на терена са останали един или два реда камъни, засипани в каменния насип. В източния ъгъл на крепостта, пред лицето на стената се забелязва второ лице от по- стар строителен период или някаква субструкция. Начинът на градеж е идентичен с този на главната крепостна стена. На запад, където по билото има естествен достъп до крепостта, стената е двойна, като пред основната е минавала друга, очевидно по-слаба, сега напълно разрушена. В същата посока билото е пресечено на още две места с преградни крепостни стени. Общата площ на крепостта по този начин достига 80 дка. В западното подножие на крепостта, покрай течението на река Евренозовска, на протежение от около 1 km на повърхността се среща фрагментирана късноантична керамика, свидетелстваща за наличието на открито селище със значителни размери. Над него, в основата на склона се забелязват неясни малки могили и каменни кръгове, които по всяка вероятност показват наличието на некропол. В района на крепостта Голямото кале има значителен брой пещери, в повечето от които също са засвидетелствани археологически материали. Входът на една от тях се намира в заградената площ на крепостта, извън вътрешната крепост. Следи от основи на сгради личат по повърхността на терена в заграденото от крепостните стени пространство. Културният слой е наситен с извънредно голям брой керамични фрагменти. Керамиката е предимно с червен цвят, работена на колело. Керамиката от целия пласт е хомогенна и се отнася към късната античност. Освен битова керамика се забелязват и многобройни фрагменти строителна керамика– тухли, керемиди, които ясно показват характера на градежите. Голям е броят на дребните железни предмети, между които най-многобройни са пироните с различна форма и големина. Немалък е и броят на фрагментите от стъклени съдове и стъклени стопилки. Най-характерни са фрагментите от стъклени гривни, обикновено тъмносини, в няколко случая орнаментирани с бяла паста. Между дребните находки най- интересни са миниатюрна статуетка на конче от бронз, бронзова коланна апликация с форма на розета и част от тънка бронзова гривна, завършваща със стилизирана змийска глава. Открити са и три доста корозирали и изтрити бронзови монети, една от които от Константин Велики или приемниците му, втората от Теодосий I и третата, вероятно също от края на IV век с персонификация на Бизантион на трон на реверса. Може да се заключи, че Голямото кале при село Младежко е било обитавано през късната античност и основно през IV век. Огромната площ на крепостта, сложната укрепителна система, разположеното в съседство синхронно открито селище и изобилието от находки показват, че не става дума за обикновена планинска стражева крепост, а за значително късноантично укрепено селище, развило за кратък период от време бурна строителна и икономическа дейност По времето на Балканските войни и след тях в селото се настаняват бежанци от Източна Тракия. Тук са запазени все още образци на т. нар. “шаронски къщи”, (строени от държавата за бежанците от Одринска Тракия).