С. Лозен – крепост на вр. „Малка ланина могила“

Средновековна крепост има на връх “Малка лалина могила”, на 2.13 km южно по права линия от центъра на село Лозен. Крепостта е изградена на труднодостъпен връх със стръмни склонове от запад, север и юг. На изток достъпът е полегат и граничи със съседния връх „Ланина могила“. И двата върха са разположени на общо плато на възвишение от Лозен планина. Крепостната стена има неправилна форма като следва конфигурацията на терена. Площта и е около 1.7 дка, като най- голямата дължина, на укреплението в посока изток- запад, е около 62 m, толкова е и най- голямата ширина в посока север- юг. Крепостната стена се проследява под насип, като на места се забелязва и запазена структура над терена. Дебелината на стената достига до 2.5 m, като градежа и е от местен, ломен камък споен с хоросан. Крепостта е разполагала с два входа, от запад и от изток. Западният вход е бил защитаван от юг с правоъгълна кула, чийто следи, в днешно време, трудно се различават. Кулата и южната стена на крепостта са силно обезличени, тъй като са били построени направо върху скалата без фундиране и са разрушени до основи, оставяйки само всичания там където са били изградени. До западната порта води стар път, който се е отклонявал от античния римски път в подножието на върха и се е изкачвал до крепостта. В днешно време този път редовно се използва от туристи и off-road любители. На източната стена ясно личат останките от две правоъгълни кули, които са били вътрешни за стената. Едната е разположена на североизточния ъгъл на крепостта, като е защитавала североизточният и част от източният достъп до стената. Другата кула е била разположена на 12 m южно от първата и е защитавала източния вход на крепостта, който е разположен до нея, от юг. В западната част на крепостта в най- високата точка на върха е разположена постройка с внушителни размери. Останките от нейните стени се проследяват под насип с ширина от 5 m и затварят квадратно пространство с ширина и дължина от 10 m. По всяка вероятност, постройката е била „Донжон“, който освен за последна защита, е подпомагал и отбраната на западната стена на крепостта. На всякъде из терена се забелязват иманярски изкопи. По всяка вероятност крепостта  е изпълнявала ролята на наблюдателен, съобщителен и охранителен пункт, като част от комуникационната система по протежение на пътя, минаващ по трасето на прохода с популярното осъвременено име “влаковете”. Това е римски път, останките от който все още личат, свързващ Софийското и Самоковско полета през днешните села Лозен и Пасарел и минаващ покрай Еврейското кале и Равулската крепост. От крепостта има много добра видимост по протежение на пътя между споменатите населени пунктове,пряка видимост с Равулската крепост и Сердика. Най- вероятно мястото е обитавано от древността, тъй като на терена около крепостта се наблюдават много интересни издялани правоъгълни ниши в скалните групи наоколо.