Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Лиляшка крепост/Лиляче се намира на 2.52 km югоизточно по права линия от центъра на село Лиляче. Издигната е на скалисто плато, доминиращо над околният равнинен терен, на левия бряг на река Лиляшка бара. Под самата твърдина се намира един от най- големите скални мостове в България- “Божият мост” под който минава реката.
Лиляшка крепост има неправилна форма с площ от 8-9 дка, като крепостните му стени следват конфигурацията на терена, който има наклон на север. Южната стена на обекта е издигната на най- високата точка на платото. Крепостното съоръжение е най- достъпно от югозапад през платото и от югоизток, където е издигната двойна крепостна стена- основна и протейхизма. Стената и протейхизмата са градени от местен, ломен камък, споен със здрав бял хоросан. Възможно е камъкът да е добиван от пещерите под крепостта.
Основната стена на Лиляшка крепост е дебела около 1.5 m, като по нея има издигнати три външни за куртината крепостни кули. И трите кули са разположени на югозападната стена. Там се намират и две от трите порти на крепостта, защитавани съответно от югозападната и югоизточната кули. Югозападната кула се явява ъглова за твърдината. Тя е с по- големи размери от останалите кули и пред нея не е имало протейхизма.
В днешно време южната стена на Лиляшка крепост е реставрирана и експонирана, като останките от протейхизмата са премахнати. Протехизмата ясно си личи на югоизточната стена, която е издигната на сравнително стръмен склон. Още една правоъгълна кула и порта са разположени на северозападната част от обекта, точно върху скалният мост. През тази порта от крепостното съоръжение се преминава на отсрещният бряг на реката от където тръгва стар път.
От север Лиляшка крепост стена не е имала, тъй като отвесните до 15 m скални брегове на реката са били достатъчна защита. Единствено върху вторият скален свод е издигната малка стена, която защитава укреплението от подход от към реката. Достъпът от там е труден предвид отвесните скали и бурните, на времето води, но за сигурност е издигната охранителна стена, която днес е напълно изличена тъй като е била директно положена върху скалистия терен без вкопаване. Това е позволило пълното ѝ разрушаване в днешно време. В най- високата, югозападна част на платото е отделено неправилно триъгълно пространство с вътрешна стена. Отделеното пространство най- вероятно е било цитадела, като югозападната порта е водила директно в нея. По терена на твърдината се наблюдават останки от сгради и фрагменти от керамика.
Лиляшка крепост е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха. Първите заселници на сегашното село са били защитници на обекта. От нея има идеална видимост към равнината и Врачанския балкан на юг. В средата на пространството заградено от крепостните стени има голяма постройка, която е единствената разкопана от археолозите. Снабдяването с вода се е извършвало по стълби изсечена в скалите от север, която стига до реката.
Снимки
Местоположение
Надморска височина: 245 m GPS координати: 43°18’52” С.Ш. и 23°33’08” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автори: К. Василев и М. Гърдев
Снимки
Снимки от Лиляшка крепост – Е. Минчев
Снимки от Лиляшка крепост – К. Василев
План
Автор: К. Василев
