С. Левка – крепост Левка

img 7503 scaled e1616310315970

12 / 100

Описание и история

Античната и средновековна крепост Левка се намира на 0.93 km по права линия от село Левка. Изградена е в северната, крайна част на скалист полуостров с високи и стръмни склонове от северозапад, североизток и югоизток. Най- достъпна е по билото на полуострова от югозапад. На места склоновете са скалисти и отвесни. Полуострова е дълъг около 880 m и широк на места до 140 m. Ограничен е от северозапад, североизток и югоизток от река Левченска. Твърдината е с неправилна форма на успоредник с размери 96х66 m. Един здрав зид, граден от ломен камък, споен с бял хоросан се е спускал от укреплението, право на север към реката. Селището заема голямо пространство на югозапад от крепостта, на разстояние от няколко стотин метра. По средата са личали останки от отделни постройки. Най- много фрагменти от глинени съдове има в близост до обекта- предимно тънкостенна, средновековна керамика, често покрита с разноцветни глазури, характерна за XI-XIV в., но тук има и късове от ранносредновековни съдове от IX-XI в., и антична керамика от римската епоха (II-III в.). Крепостта и селището не са проучвани чрез археологически разкопки. Вероятно това е бил един от най- значителните, средновековни градове в южното подножие на Сакар планина. За това говорят площта на града, с многобройни основи на сгради и големия християнски некропол. Останките от крепост и селище край с. Левка (топола от гръцки) се идентифицират със средновековния епископски център Левка, подчинен на Пловдивския митрополит. К. Шкорпил предполага, че при с. Левка, Свиленградско, а това се приема и от В. Бешевлиев, може да бъде средновековния епископски град, като добавя, че и при Белово съществува манастирска развалина с това име. П. Мутафчиев не допуска, че в непосредствено съседство с Одрин, център на отделна епархия са струпани няколко епископски седалища от епархията на Пловдив, като поставя средновековната Левка при Голямо Белово. Сведения за средновековната Левка намираме и в епархийските списъци от времето на Лъв V (886-912 г). Най- старите известия за тази епископия датират от втората половина на IX в. Между йерарсите, които присъстват на цариградския събор в 879 г. е отбелязан и Симеон Левкийски. В днешно време на мястото се забелязва крепостната стена под насип и много битова и строителна керамика, разхвърляни камъни и иманярски изкопи.

Местоположение

Надморска височина: 242 m GPS координати: 41°52’07” С.Ш. и 26°16’42” И.Д.

Литература

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Снимки

https://goo.gl/photos/i4GGVp5zTMGBNNsk9

Планове

К.Василев

Обекти в БългарияОбласт ХасковоОбщ. СвиленградЮгоизточна Б-я

Comments are disabled.