С. Кривина – крепост Ятрус

С. Кривина - Крепост Ятрус

Снимка на базиликата в Ятрус. Автор: М. Гърдев


75 / 100

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Ятрус/Ятрон/Iatrus/Latro/Latris/Latron се намира на 0.55 km югозападно по права линия от центъра на село Кривина. Ятрус е изграден на нисък, намиращ се на десния, източен бряг на река Янтра. Хълмът е със стръмни склонове от север, северозапад, запад и от части от юг. От запад възвишението е ограничено от река Янтра, а от север и северозапад- от блатиста равнина. Възвишението се издига на 5 m над нивото на реката.

Ятрус се среща в римските пътни карти от III век. Там той е отбелязан като пътна станция, разположена на главния военен път, свързващ „Сингидунум“/Белград с делтата на река Дунав. В Певтингеровата карта Ятрус е отбелязан с името Latro и е поставен на 9 римски мили от „Нове“ при гр. Свищов и на 16 мили от „Тримамиум“ при с. Мечка. Пръв Карел Шкорпил отъждествява развалините при днешното село Кривина с римския кастел Ятрус. Дългогодишните българо- немските археологически проучвания потвърждават тоя факт. Благодарение на тях Ятрус е най- добре проучения късноримски, военен лагер в днешна България.

Първоначално тук е имало селище, което е предшественик на късноримската крепост. То е съществувало заедно с пътната станция през II-III век и вероятно е играело роля в граничната отбрана на империята. През 270-275 г. от север и североизток настъпват варварски племена. Това принуждава римляните да напуснат провинция Дакия, която е разположена северно от река Дунав. Така долното течение на реката се превръща отново в имперска граница. За ефективната ѝ отбрана римските императори организират мащабно строителство на крепости.

Особено интензивно то е през първата четвърт на IV век по времето на император Константин I (306-337 г.). По това време на десния бряг на река Янтра е изграден военен лагер- кастел, именуван с античното име на реката- Ятрус. Лагерът е под командването на Първи италийски легион, чиито седалище е „Нове“, който се намира на 15 km западно от Ятрус. Войниците от тоя легион участват в строежа на кастела, както показват печатите върху тухлите, произведени в работилниците им.

Крепост Ятрус има форма на неправилен седмоъгълник, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. От северозапад (към блатото) и запад (към реката) отбранителни стени не са открити. Общата дължина на укреплението Ятрус е около 322 m, а широчината му- около 100 m. Общата площ е около 30-40 дка. В днешно време северната част на градището, заедно с крепостната стена е разрушена от разливи на река Дунав. Крепостния зид е широк 3-3.5 m и с предполагаема височина около 10 m. Външното лице е от рустицирани блокове, а вътрешното от малки блокчета. Между тях има блокаж от ломени камъни, свързани с хоросан, смесен със счукана тухла. Дълбочината на основите е 1.5 m, а крепостната стена на места е запазена до 1.4 m височина.

Тя е снабдена с 12 кули, които са строени в 4 варианта. Ъгловите 3 кули са подковообразни или ветрилообразни. Нормалните 7 кули са силно издадени и масивни, U-образни. Ядро на укрепителната система на Ятрус е една голяма правоъгълна кула на югоизточната, крепостна стена, която по своите внушителни размери 30.5×15.3 m е без аналог сред паметниците на римското, военно строителство в днешните български земи. Разстоянието между кулите е 16 m. Главния вход е на източната страна като е силно хлътнал навътре и е във вид на вътрешна кула- порта. Той е фланкиран от две кули, които са на известно разстояние от него. Ширината му е 3.77 m. Затварян е бил с две врати: едната спускаща се, а другата двукрила.

Последните археологически проучвания показват, че в този си вид военният лагер Ятрус просъществува до към 70-те години на IV век. След битката при „Хадрианопол“/Одрин през 378 г., в която загива римският император Валенс (364-378г.), започва ускорен процес на разпад на късноримския модел на военна организация, при който съществуващите военни лагери постепенно се трансформират в укрепени цивилни селища.

Този процес се вижда добре и в кастела Ятрус. След опустошителен пожар сградите с чисто военно предназначение са изоставени. На тяхно място се оформят по- малки по размер и отстъпващи като техника на градеж постройки, чиито обитатели вероятно са готски федерати. Тези комплекси притежават жилищни, складови и работни помещения, в които се откриват разнообразни инструменти и занаятчийско оборудване. Отделни находки, като въоръжение и вносни амфори показват наличието на централизирани доставки. Ятрус продължава да е звено от общата имперската гранична отбрана, а неговите жители изпълняват и военни задачи по време на вражески нападения. Едва след опустошителните хунски набези от втората четвърт на V век процесът на неговата трансформация от военен лагер в цивилно селище приключва. Хуните през V век слагат своя отпечатък върху историческото развитие на Римската империя. Обширни области по Дунавския лимес са опустошени и обезлюдени. Едва по времето на император Анастасий (491-518 г.) в Долнодунавските земи настъпва относително спокойствие.

Тогава Източната римска империя пристъпва към възстановяване на старите крепости. Ятрус е рядко застроен, обитаван от население с твърде скромен бит. Той става жертва на стихиен пожар в периода след 518 г., като вероятните нападатели, по думите на античния автор Марцелин Комес, са българи.

Последният селищен период на Ятрус се отнася към управлението на Юстиниан I (527-565). Твърдината споделя съдбата на останалите укрепени пунктове по Долнодунавския лимес и загива под ударите на авари и славяни в края на VI век. За последен път Ятрус е упоменат от Теофилакт Симоката във връзка със събития от 600 година, после което изчезва от страниците на историята.

Няколко десетилетия след окончателното изоставяне на римо- византийския Ятрус върху неговите развалини възниква малко селище, обитавано от земеделци. След преместването на българския държавно- политически център в земите южно от река Дунав, стратегическото разположение на това селище- при устието на река Янтра, е оценено и тук е настанен военен гарнизон. През IX-X век се появяват и големи жилищни постройки, вероятно двуетажни. В една такава сграда е открита колективна находка от 45 златни византийски монети (солиди), което говори за нарасналите икономически възможности на населението в това старобългарско градище.

Краят на поселението настъпва през 70-те години на X век след стихиен пожар. Подобно на останалите старобългарски укрепления по Дунава, селището при устието на река Янтра е превзето и опожарено при нахлуването на киевския княз Светослав в българските земи и последвалата го византийска инвазия. Единични находки показват, че през XI век върху руините на старобългарското селище възниква печенежко поселение.

До крепост Ятрус на река Янтра е имало изградени 3 моста. Първият е бил на 2.2 km северозападно от укреплението, на устието ѝ, където минава „Крайдунавския, римски военен път“, на който останките могат да се видят и до ден днешен, когато река Дунав е с ниско ниво. Вторият мост се намира на 1.25 km западно от твърдината и обслужва „Крайдунавския, римски цивилен, път“, който минава в посока изток- запад северно до кастела. Третият мост е на 1.4 km югоизточно от крепост Ятрус, на мястото на сегашния мост за с. Новград. Той е обслужвал пътя Ятрус-„Никополис ад Иструм“, който в посока север- юг минава източно до твърдината.

Местоположение

Надморска височина: 27 m GPS координати: 43°37’23” С.Ш. и 25°34’45” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Драгоев, Д. Римски и ранновизантийски кастел Ятрус. – В: Информация за Ятрус (Достъп 26.07.2021)
Автор: М. Гърдев

План

С. Кривина - крепост Ятрус

План на Ятрус след проведените разкопки

Comments are disabled.