Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Кранея се намира на 1.4 km южно по права линия от центъра на село Кранево. Разположена е на почти самостоятелен хълм с плоска повърхност и стръмни или отвесни склонове от всички страни, който е висок 251 m и има тясна връзка в най- южната си част с останалата част от масива. Трасето на крепостната стена върви по ръба на височината, като следва конфигурацията на терена. Твърдината е най- недостъпна от изток, където хълма е много стръмен, почти отвесен от терасата до морето. На територията на укреплението в момента има военен обект, който е обграден с телена мрежа. До него води асфалтиран тесен път, на който има заключен портал. Крепостта има формата на неправилен триъгълник с обща дължина в посока север- юг около 760 m и 325 m в посока изток- запад. Охраняваната площ е около 120 дка. Източната стена е дълга около 760 m без крепостни кули към нея, поради непристъпността на терена. Югозападната стена е дълга около 480 m и е имала 17 кули без ъгловите. Северозападната е дълга около 540 m и е имала 18 кули без ъгловите. Или крепостта е разполагала с 37-40 кули общо. Стената е била изградена от добре обработени, варовикови квадри за лице и запълнена с ломени камъни, споени с хоросан. Имала е широчина от 3 m. В момента от стените личат много малко останки над повърхността. На терена не са извършвани археологически разкопки, затова няма подробна информация с каква форма са били кулите. Имала е две порти. Едната е била в южния ъгъл на крепостта и през нея е минавал античния Западнопонтийски път от юг. Другата е била на северозападната стена, от която пътят е слизал в долината до подградието на обекта и е продължавал на север. Северната частна крепостта, била преградена със стена, дълга 128 m. Така се е получила втора, по- малка крепост, пак с триъгълна форма, оградена с част от северозападната (188 m) и част от източната (140 m) стена на голямата крепост. На около 5 m пред външната страна на преградния зид, чиято широчина е 3 m, има широк 8-10 m ров, който е дълбок 2.5 m. В североизточното подножие на хълма, на територията на Международния пионерски лагер през 1976 г., са разкрити остатъци от крепостна стена, която е широка 2.6 m и лицето ѝ е изградено от големи каменни квадри. Отделно по- рано през 1951 г., е открита западната крепостна стена явно на същата крепост, заедно с югозападната кръгла кула. Установено е, че кулата през V-VI век е използвана за работилница, в която е изработвана керамична матрица за лампи. Следователно не е използвана през ранновизантийския период. На това място е имало и средновековни сгради, но няма информация през средновековието да е имало крепост. От горепосоченото може да се направи извода, че на хълма южно от село Кранево, римляните са построили добре укрепен град, с укрепено подградие до морето без пристанище. Поради липса на удобно пристанище се предполага, че това не е гръцки полис. Градът е охранявал долината на река Батовска в най- източната ѝ част, като тук е минавала границата на римските провинции Скития и Втора Мизия. През ранновизантийския период, укреплението до морето явно е било разрушено и по- късно никога не е възстановено. По времето на Първата българска държава в територията на село Кранево е издигнат граничен вал, пазещ брега от десант. През XIII-XIV век твърдината на хълма е имала градски статут с неукрепено подградие. А. Кузев предполага, че през средновековието се е използвала само тази част от крепостта, отделена с преградната стена, но твърде вероятно е това да е бил личния замък (кула) на местния болярин. Втори вход, малка потерна с ширина 1.20 m е регистрирана при североизточния ъгъл на крепостта. Стената с дебелина около 2.60 m е изградена от ломени камъни (по външното лице по- едри и по- добре обработени), като е използвана и дървена сантрачна система. Фортификацията е подсилена от 35 квадратни кули. В североизточния ъгъл е обособена цитадела, защитена с ров и подзидан с камъни вал с обща дължина 120 m. На обекта са правени само сондажни проучвания и не е ясен характерът на постройките и другите стационарни съоръжения. Все пак са отбелязани масивни зидове в цитаделата и в центъра на крепостта, наричана от местното население „Гробницата”. Навярно там са откривани гробни камери, което по аналог с други крепости („Овеч“, „Карнава“, „Дръстър“), предполага храм с малък некропол. Действително както през късната античност, така и през ХIII-ХIV в. в центъра на укрепленията погребения се допускат само в църквите и църковните дворове около тях. Липсват и достатъчно характерни находки и монети, които да способстват прецизирането на датите на строителство и живот. Ако се съди само по керамиката (ранновизантийска гребенчана и средновековна- сграфито) крепостта е строена около VI в., възстановена и преизползвана през ХIII-ХIV в. в. Специално внимание заслужава открития на северния склон на крепостта златен пръстен- печат, върху който на старобългарски е изписано † СЕВАСТ ХОДР (Ходор) или ТИХОД. Каквото и да името, този паметник е косвено свидетелство за значителен средновековен център. В подножието на укреплението, в местността „Мазалъка” до морския бряг е регистрирана верижна постройка и материали от ХIII-ХIV в., което предполага малко средновековно пристанище. Недалеч, в границите на Международния пионерски лагер е локализирано селище с керамика от ХIII-ХIV в., вероятно подградието на крепостта. Археологическите паметници от представените по- горе три черноморски центъра, „кандидати” за името и наследството на Карвуна, не спомагат за безспорното ѝ локализиране. Наистина в Балчик е открит богат подемен материал от ХIII-ХIV в., но липсва сериозна фортификация, каквато обезателно изисква една столица като Карвуна. В Каварна на полуостров „Чиракман” е регистрирана отбранителна система, но въпреки системните разкопки липсват следи от замък и значителна обществена сграда. Тъкмо през ХIV в., когато Карвуна просперира, подемния материал в Каварна е твърде семпъл, върху руините на църквата (по размери и начин на строеж по- скоро провинциален селски храм отколкото катедрала на митрополит) са построени малки къщи, монетното обръщение е твърде слабо. На този фон като чели локализацията при Кранево е най- логична, но е и твърде хипотетична, защото археологически разкопки не са правени (като изключим сондажи за няколко дни) и няма сигурни датиращи признаци.
Местоположение
Кранея: Надморска височина: 252 m GPS координати: 43°19’52” С.Ш. и 28°03’23” И.Д.
Подградие: Надморска височина: 7 m GPS координати: 43°20’16” С.Ш. и 28°03’54” И.Д.
Литература
Чолпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989.
Кузев, А. Гюзелев, В. Български средновековни градове и крепости. Том 1. Варна, 1981.
Автор: М. Гърдев