Описание и история
Средновековна преграда има в местността “Ташлъко”, непосредствено на 0.64 km североизточно по права линия от центъра на село Коларово.
“…Разполагахме с предварителна информация, че тук има големи каменни струпвания в непосредствена близост до градината на Георги Гоцков. Огледът показа, че това е преграден зид- дема, с ров на изток. Зидът е двоен, с проход по средата. Достига на ширина до 3.60 m, като на изток, към фронта, има стена широка 1.40 m, по средата проход около 1.20 m и на запад стена с ширина 1 m. Демата е изградена без спойка, на суха зидария. Използвани са ломен и речен камък с различна големина. Запазената височина в някои участъци е до около 1.70 m. Проследихме трасето на преградния зид в разстояние около 300 m на север до към съвременния асфалтов път за Петрич. Демата вероятно е продължавала и на север от този път в м. “Бааларе”, където са регистрирани от Б. Цветков материали от средновековната епоха. Трябва да се приеме, че новорегистрираната дема е започвала от Дебралско дере, но от тук до нивата на Г.Гоцков е унищожена много отдавна, защото е попаднала в регулацията на селото. В този смисъл е преграждала зоната между Дебралско дере и Лудо дере, като е преминавала през местността “Ташлъко” и вероятно през местността “Бааларе” и достигала до към местността ”Високите явори”. В най- уязвимите сектори преградата е представлявала двоен зид с ров на изток, като може да се допусне, че в отделни участъци на север е преминавала във ров и вал, с палисада. Освен основният двоен зид, в отделни сектори се наблюдават и други стени и струпвания, част от които вероятно вторични. Новорегистрираната дема, заедно с естествените форми на деретата Дебрало и Лудо, вероятно са използвани за пълно преграждане на долината на река Струмешница в района на с. Коларово. Идентични преградни зидове като тези в местността ”Ташлъко” има на 10 km западно в местността ”Лешките” и местността ”Бозалъко” при с. Ключ. Те са част от Самуиловата дема от началото на ХІ в. Това ни окуражава да датираме новорегистрираните съоръжения при с. Коларово към същата епоха. Може да се допусне, че са играели ролята на първа укрепена линия в преградните съоръжения, които Самуил изградил в навечерието на битката от 1014 г. Византийският автор Йоан Скилица споменава, че Василий ІІ преминавал традиционно през Кимва лонг и Клидион, когато навлизал в българските земи. Локализирането на Клидион при днешното с. Ключ е безспорно. Същевременно името Кимва лонг е предизвикало различни мнения относно локализацията му. Й. Иванов настоява, че това е селище, чието име има влашки произход и означава Дълго поле. Същевременно В. Златарски предлага обосновано, че това са не селищни имена, а топоними, като, следвайки последователността в споменаването им от Скилица, идентифицира Кимва лонг с днешно Серски поле. В контекста на новите проучвания обаче, заслужава внимание въпросът дали Кимва лонг не е свързано по някакъв начин с района на с. Коларово, след като Клидион е при дн. с. Ключ. Може да се допусне хипотезата, че с Кимва лонг (Поле дълго) се означава долината на р. Струмешница между Беласица и Огражден, която от изток започва при с. Коларово. Тя е с приблизителна дължина около 40 км и ширина едва 3-4 км, като в най-тясната й част и почти по средата се локализира т.нар. Ключка клисура. Преградната стена в местността ”Ташлъко” е дала името не само на самата местност, но и на селото Стеник, което е съществувало до към ХVІІІ в. То е било разположено в непосредствена близост до южния и край. Сега е част от Коларово- Сетник махала. Проучванията през 2006 г. засегнаха съседната на изток м. ”Марковица”. Разполагахме с предварителна информация, че тук има два кратки старобългарски надписа. Успяхме да ги открием непосредствено на изток от коритото на Лудо дере и в близост до някогашния цех за безалкохолни напитки. Имат характер на графити. Върху два съседни камъка са изписани думите: СКРЪБЪ и КОКАΛНЦА. (Вис. на буквите е 8 – 11 sm (изключения са Р – 18 sm и Ц – 15 sm), шир. 5 – 7 sm). Първият камък е in sito, а вторият е преместен. Районът е подравняван с багер през 80-те години на ХХ в. Трудно е да се каже дали това са средновековни имена на местности или селища. Във всеки случай не са известни от друг писмен извор. Имат връзка обаче с имена на съвременни местности в землището на с. Ключ – Кокалица, Кокалешки чукар и с името на с. Скрът, съседно на запад на Ключ, което от някои се извежда от „скръб” и се свързва със скръбта по ослепените Самуилови войници.”
Местоположение
Надморска височина: 363 m GPS координати: 41°22’03” С.Ш. и 23°06’52” И.Д.
Източници
И.Д. Митрев, Г…, С. Иванов. Теренни археологически обхождания в землището на с. Коларово, община Петрич. – В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007 г.