Описание и история
Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом (в землището на днешното село Панчарево) на река Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора – Лозенската планина. Разположена е на Лозенския рид Средобърдие, на канара, оградена от три страни от водите на река Искър. Историческите сведения (начина на построяване на стените, различни находки) сочат, че е построена през ХIII в. по времето на Втората Българска Държава. Днес запазени са части от крепостната стена, достигащи височина 6 м., както и части от зида на разположената в крепостта църква „Св. Илия” Съществуват две версии за произхода на името. Според първата крепостта е наречена на името на местен болярин – Урвич. Според втората е наречена така, заради местоположението си – от „урва”, „урвище”. Първите сведения за крепостта са дадени от Паисий Хилендарски в своята История. Отдадено е значение на ролята и при защитата на Втората българска държава. Предание разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан от местното население цар Ясен. На него е кръстен и панорамния път в подножието на Витоша – от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево – „Цар Ясенов път“, чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с витошките крепости „Бистрица“ и „Батил“ – Бояна. Според запазените легенди, благодарение на това, че е опасана от всички страни от река Искър, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на река Ведена (над нея минава Дяволският мост), ще види вкаменената и, прегърнала дете фигура. Скалната композиция се нарича Стърчиков камък. Всъщност крепостта „Урвич“ е част от т. нар. „Урвички крепостен комплекс”, в който влизат още и манастира „Св. Никола – Летни“, останките от крепостната черква „Св. Илия“ и Кокалянския манастир. Предполага се че по течението на река Искър е имало редица от крепости и наблюдателни пунктове, поддържащи връзка помежду си чрез визуални сигнали. Останките на някои от тях са откриваеми и днес– освен „Урвич”, „Европейското Кале”, наречено така на едноименния връх и „Равулското кале”, намиращо се на връх „Голяма Равуля – 1019 m. Крепостта е свързана и със зората на туристическото движение в България. При излет до крепостта Урвич, през 1889 година, Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.
Легенди
Легенда за предаването на крепостта Урвич Населението от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва. Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София, затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво. Една жена от село Бистрица пасла стадото си и с гордост поглеждала към Урвичката крепост – сама работила дълго време на укрепителната стена и знаела тайната врата, през която нощно време слизали към Искъра да налеят вода и да я занесат на смелите бранители на крепостта. Всички строители се клели да не издават тайната врата, дори и на страшни мъки да ги подложат. Жената държала в ръцете си невръстно дете, което заплакало. Тъкмо тогава пашата обикалял тия места и оглеждал твърдата крепост, що му задавала толкова грижи и ядове. По рева на детето той открил овчарката. Поздравил я той с добър ден, а тя му отвърнала с дал бог добро. После пашата рекъл: – Не бой се, булка, нищо лошо няма да ти сторя, ако ми кажеш истината – ти помага ли, когато поправяхте стените на Урвич? – Па помагах, целият народ помага и работи там. – Посочи ми тогава вратата, през която слизат нощя за вода на Искъра. Стреснала се жената. Тръпки я побили при мисълта да престъпи клетвата, която дала – да запази в тайна вратата към Искъра. – Ако не ми кажеш, ще те блъсна заедно с детето ти в пропастта – заплашил я пашата. – Не знам, аго, не мога да кажа, клела съм се да пазя тайна – проплакала жената. – Не знаеш, не искаш, клела си се! – извикал свирепо пашата и заповядал на войниците си да я хвърлят в пропастта. – Стойте! Ще кажа, бог да ме убие – извикала жената и посочила витата скала. – Ей оттам… Пашата наредил да пуснат жената и се спуснал надолу по сипея, а след него и войниците му. Ведена, така се казвала овчарката, останала горе при стадото си, притискала детето до гърдите си и се молела Богу да прости греха, който сторила заради детето си. Цяла нощ не мигнала, а сутринта чула страшни писъци и олелия откъм крепостта. Войските на българския цар, защитниците на крепостта, доловили навреме предателството и успели да се измъкнат през нощта из обсадата. По стръмната пътека за манастира “Архангел Михаил” забегнали към Самоков и Доспейското кале, което и досега се знае като “Шишмановото кале”, а върхът – Шишманица, уж там загинал Иван Шишман. А турците превзели и разбили Урвичката крепост – останали само руините. Предателката Ведена се вкаменила с детето си над самия бряг на реката, която оттогава нарекли Ведина река. В село Бистрица, което днес е квартал на София, и досега разказват за предателството на някогашната им съселянка Ведена. Според техния спомен, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му усетили, че ще се случи нещо лошо – от няколко дни турците били спрели натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта. Разбрали предателството и побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на царя. Той повикал болярите си и им рекъл: – Не ще можем повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците тайната врата към Искъра. Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците. Болярите се съгласили с думите на цар Иван Шишман. Взели царските съкровища и знаци и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката със съкровищата, заличила я напълно. Царят заедно с всички защитници се измъкнал тайно и избягали, но накъде – никой не знае. По тия места повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и да са завладели България.
Местоположение
Средновековна крепост “Урвич” се намира на 2.14 km южно от с. Кокаляне общ. София-град. Надморска височина: 728 m GPS координати: 42°33’32” С.Ш. и 23°25’29” И.Д. Най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автогарата в кв. Гео Милев. Слиза се на спирка “Трудовак” (при Паметника на трудовака), слиза се по стръмна пътека до река „Искър”, тръгва се налява, пресича се реката и по малка, но добре очертана пътека се стига до постройка, изглеждаща като крепост. Това, обаче не е крепостта, а частен дом със забранен достъп, не особено приятелски настроена охрана и кучета. Тази сграда се заобикаля отляво и се достига до частично запазена кула и оригиналната крепостна стена. Наблизо са и руините на църквата „Св. Илия”. Ако се продължи още нагоре се стига до Старичина скала, за която легендата твърди, че оттам е хвърлена жената на цар Иван Шишман.
Снимки
https://photos.app.goo.gl/qHnrHJbtxbbGixkd8
Планове
