С. Изворник – крепост Калето


4 / 100

Описание и история

Тракийска, антична и средновековна крепост, наречена “Калето” се намира в едноименната местност, на 1.17 km южно по права линия от центъра на село Изворник. Разположена е в ниското, на левия бряг на малка рекичка. От север, изток и юг е заобиколена от ров с капковидна форма, който е обърнат с острата страна на запад. Той огражда площ от 35 дка. Възможно е тоя ров от запад да е бил свързан с реката за да се е пълнил с вода от нея, а тя самата да е обикаляла западния край на твърдината. Според нас заключението на Р. Рашев и Д. Рабовянов, че реката е пресичала територията на обекта е невярна, защото в това твърдение няма абсолютно никакъв смисъл. Южно от укреплението в по- нови времена реката е преградена за да се образува микроязовир, в който попада и западната част на крепостта. Р. Рашев е посетил твърдината след изграждането на този микроязовир и вероятно това го е заблудило, че реката е минавала през обекта. А и К. Шкорпил изрично посочва, че от запад не е имало ров, тъй като крепостната стена е завършвала над реката- „…Стѣны были укрѣплены башнями и рвомъ, за исключеніемъ западной, стоящей надъ рѣчкой…“. Самото укрепление не е с елипсовидна форма, както пише Р. Рашев, а крепостната стена е с чупки, като крепостта наистина е с неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена, както пише К. Шкорпил. Това се вижда от сателитна снимка. Реално без западната част, която е унищожена, се забелязват шест стени. Забелязват се и очертанията на 3 кули- една кръгла, външна в източния ъгъл, една кръгла или полукръгла, външна в южния ъгъл, и една по- голяма, правоъгълна и външна на североизточната стена. Правоъгълната кула е с приблизителни размери 35х15 m. Градежът на крепостната стена е от ломени камъни, споени с глина според Р. Рашев. Общите размери на рова са приблизително 277 m в посока изток- запад и 174 m в посока север- юг в най- широката източна част на обекта. Приблизителните размери на твърдината са 195х120 m. Вътре според К. Шкорпил са намерени релефни плочки на тракийския конник, тракийски и римски монети. Р. Рашев е намерил керамика от IX-X век, както и коланни, средновековни украси от същия период. До обекта минава античния път, който идва от римския град „Залдапа“ от североизток, който път отива към полето на Плиска на югозапад. Има вероятност тук да е имало римска пътна станция на въпросния път.

Местоположение

Надморска височина: 251 m GPS координати: 43°27’33” С.Ш. и 27°21’52” И.Д.

Литература

Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, X. София, 1905.
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на Долния Дунав /VII – X в./. Варна, 1982.
Рабоянов, Д. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI в.). София, 2011.
Автор: М. Гърдев

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *