Описание и история
Античен, късноантичен и средновековен, укрепен комплекс Траянови врата се намира на 5.3 km североизточно по права линия от центъра на село Горна Василица. Комплексът представлява укрепителна система, която прегражда най- достъпната част на прохода „Траянови врата“. Тя включва три крепости, кула с преградни стени между тях. През една от преградните стени е била оформена порта, през която преминава основният път свързващ „Рим“ и „Константинопол“- “Via militaris”. Именно тази порта дава името Траянови врата на комплекса и на прохода. Според преданието крепостите, кулата, преградните стени и портата са издигнати от император Траян, като символична граница между областите Тракия и Македония, като в последствие са доукрепени. Това обаче е малко вероятно. По- реално е укрепения възел да са построени през късната античност.
Според пътешествениците L. Marsigli, посетил Траянови врата през 1744 г. и G. Lejean също преминал от там през 1837 г., най-голямата крепост от комплекса е разположена североизточно над старият път “Via militaris”, на висок хълм със стръмни склонове и продълговато било. Укреплението е заемало най- високият северозападен участък на билото, като е ориентирано в посока югоизток- северозапад. То е имало правоъгълна форма с крепостни кули по ъглите. Първата преградна стена започва от източната ъглова кула, като се спуска по склона на югоизток към стария път. След около 30 m тя достига голяма кръгла кула. От нея втора преграда продължава в югоизточна посока по хребета на хълма и след около 150 m достига най- ниската част от билото. Там е изградена втората крепост от комплекса на заравнена площадка преди стръмния склон на рида. Тази втора крепост е била разположена точно над пътя и е осигурявала непосредствена защита на портата от север. Крепостта най- вероятно е имала правоъгълен план, като не е била по голяма от 10×15 m. След археологически разкопки може със сигурност да се потвърди дали е била крепост или по- голяма кула. Според L. Marsigli и G. Lejean съоръжението е било крепост.
От малката крепост направо в южна посока е изградена третата преградната стена от комплекса Траянови врата, която след около 180 m достига до портата, която се е намирала точно на мястото на днешното кръстовище на стария път за Пловдив и пътя за крепостта „Стенос“. По описания на L. Marsigli портата е била висока най- малко 7 m и широка 4.5 m като през 1744 г. е била запазена арката на врата. На него дължим и единствената запазена скица на портата. Още по негово време стената в която е била вградена портата не е съществувала вече. През 1835 г. при построяването на новия път от София за Пловдив, османците разрушават портата. L. Marsigli отбелязва, че основите ѝ били изградени от огромни, добре обработени каменни блокове, а свода от тухли. Това описание даваше надежда на археолозите, че при разкопки под пътя може би ще намерят основите на портата, тъй като преместването или разрушаването на такива големи каменни блокове, би отнело много време и ресурс на османските власти и е логично просто да са били засипани. Но при направени сондажни проучвания през 2015 г. се установи, че все пак блоковете са били разрушени. В направеният сондаж учените намират фрагмент от цокъла на портата с размери 0.3х0.4 m, чиято обработка отговаря напълно на направената от L. Marsigli скица. Освен този фрагмент в сондажа са открити множество по малки останки от същият камък, които свидетелстват, че каменните цокли на портата са били разрушени и разстлани като основа на новият османски път.
Друго свидетелство за портата на Траянови врата, е откритата в близост варница използвана за направата на хоросана, както и множество останки от пътната настилка на античният път. В днешно време на терена не личат никакви останки от преградната стена и портата. Само на някои места се забелязват отделни струпвания на камъни под насип с посока север- юг. От крепостите личат само отделни валове от насипи, но и тук е необходимо щателно прочистване на буйната растителност и останките от сеч за да се даде по- добро описание. Южно от портата преградната стена, продължава в югозападна посока още около 40-45 m, след което се свързва с третата крепост от отбранителната система на Траянови врата. Тази крепост има подковообразна форма с посока северозапад- югоизток и е най- добре запазената от трите крепости. Стените и се проследяват под насип с височина от 3 m. Площта ѝ е около 0.5 дка и е преграждала най- достъпната част до хребета- южно от древния път. Според археолозите може да се окаже, че тази крепост е и античната пътна станция „Сонеум“, която също се намира в региона.
От третата крепост в югозападна посока продължава последната преградна стена, която в начупен план следващ конфигурацията на хребета, преграждаща останалата, сравнително достъпна част на прохода. Дължината ѝ е поне още 150 m. От нейният край, започват стръмни склонове, които се спускат към АМ „Тракия“ и които биха могли да се преградят, и защитят само с дървена палисада. От южната преградна стена не е останала никаква видима следа. За нейното локализиране се разчита основно на записките на L. Marsigli и G. Lejean.
След ограбването на строителен материал за направата на османският път в първата половина на XIX век, в началото на XX век, терена на укрепения комплекс Траянови врата усилено е използван за селскостопанска дейност, а през 50-те години на същия век е бил допълнително залесен. Всичките тези интервенции са допринесли за почти пълното изличаване на обекта. В момента на терена, който е силно обрасъл поради сеч, се забелязват само отделни насипи от камъни и части от валове от градежи. В близост, прокараната линия на газопровод, допълнително е разрушила обекта. Въпреки всичко това на терена все още могат да се намерят отделни фрагменти от керамика и парчета от хоросан.
Местоположение
Първа крепост – Надморска височина: 905 m GPS координати: 42°22’03” С.Ш. и 23°55’03” И.Д.
Втора крепост – Надморска височина: 880 m GPS координати: 42°21’55” С.Ш. и 23°55’07” И.Д.
Трета крепост – Надморска височина: 829 m GPS координати: 42°21’45” С.Ш. и 23°55’03” И.Д.
Литература
Кабакчиев, Г. Археологически проучвания на античен обект „Траянови врата“, в м. Капията, община Костенец, Софийска област. – В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016.
Мутафчиев, П. Стариятъ друмъ презъ „Траянова врата“. – В: СБАН, Кн. 55, София, 1937.
Автор: К. Василев
Снимки
Снимки на Траянови врата
Снимки на Траянови врата
Планове
Автор: К. Василев
Скица на запазените през 1744 г. останки от портата на Траянови врата
Видео