Описание и история
Укрепено селище Юрта се е намирало на едноименния, стратегически връх, на 2.23 km югоизточно по права линия от центъра на село Фъревци. От върха има широка видимост във всички посоки. Той е разположен на рид, който се спуска от север на юг. От изток и запад ридът е ограничен от потоци- леви притоци на река Белица, която го ограничава от юг. Склоновете на рида от изток и запад са стръмни. Върхът е най- достъпен от север и юг по билото на рида.
Защитната система на селище Юрта се е състояла от ров и вал от вътрешната страна на който вероятно е имало дървена палисада. От север върхът се свързва със седловина с останалата част от рида. При нея по двата склона на северозапад- запад и на югоизток тръгват едно срещу друго две суходолия до двата потока от двете страни на рида. Западното е дълго около 250 m, а източното около 490 m. Западното суходолие вероятно е изкуствено, а източното- доуформено за да отговаря на нуждите на селището.
От юг на Юрта на западния склон на рида, има естествено суходолие, което се спуска от североизток на югозапад, дълго около 380 m. На източния склон срещу него е издълбан ров, дълъг около 230 m, който в днешно време е почти обезличен. Точно тоя обезличен ров подсказва, че останалите три суходолия са част от създадена от хората отбранителна линия.
Дължината на селище Юрта в посока север- юг от защитна линия до защитна линия е 460 m. От запад и изток защитни линии не могат да бъдат определени. Вероятно преградите от север и юг са защитавали селището от движение по древен път, който е вървял по билото на рида. Може да се предположи, че селището е средновековно.
Югозападно от Юрта на река Белица чрез археологически разкопки са открити основи на мост, който са изградени от камъни, бял хоросан и е използвана сантрачна система от греди. Южно от него е разкопана част от така наречения „Арнаутски път“. Трасето му по строеж се различава от античните и късноантичните пътища в тази част от планината. Според археолозите А. Милчев и И. Бонева мостът и пътят са средновековни от времето на Втората българска държава.
Този път през връх „Белновръх“ се насочва към средновековния „Проход на републиката“, който се намира западно от днешния проход, докато античния и късноантичния се намира източно от съвременния проход. От прохода по централното било на Стара планина може да се стигне до „Ветренския“, „Дъбовския“ и „Мъглижкия“ проходи.
Местоположение
Надморска височина: 528 m GPS координати: 42°52’18” С.Ш. и 25°36’08” И.Д.
Литература
Милчев, А. и И. Бонева. Разкопки в околностите на с. Ошани и с. Белица, Тревненско. -В: Археологически открития и разкопки през 1980 г. София, 1981.
Автор: М. Гърдев
No comment