Описание и история

Римска, пътна станция Манастира се намира в едноименната местност, на 0.38 km югоизточно по права линия от центъра на село Еница. Обектът е с неправилна, правоъгълна форма с размери около 70х65 m. Защитената площ е около 4 дка. Съоръжението е било от типа mansio- междинна пътна станция. Защитната линия се е състояла от вал, ров от вътрешната страна на вала и дървена палисада.

Манастира е изградена на равна тераса с пасбище и два извора, които се намират на около 150-200 m североизточно от обекта. Под станцията, където в момента е разположено селото е имало трако- римско селище, което е просъществувало вероятно и през късната античност. В него е намерена една плоча с посветителен латински надпис от времето на император Марк Аврелий Север Александър, управлявал империята от 222 до 235 г.

Останките от пътна станция Манастира в днешно време са почти изцяло заличени от селскостопанска дейност. Ще оцелее само най- северната част на обекта, който не се обработва. Станцията е построена на кръстовище. До нея в посока север- юг минава пътят от „Вариана“ за „Помпеанополис“ и от там за някой проход в Стара планина.

От Манастира на северозапад се отклонява път, който отива към „Августе“ при село Хърлец. На 3.3 km северно от станцията в посока изток- запад минава пътят „Сторгозия“- „Монтанезиум“. На 600 m североизточно се е намирала стратегическата сигнално- наблюдателна кула и нейния гарнизон, която е предавала сигнали по първите две комуникации. Изкуствената съобщителна могила, на която се е намирала сигналната кула и укреплението на гарнизона, в днешно време са унищожени от селскостопанска дейност.

Пътните станции в Римската империя, както и сигнално наблюдателните постове по римските пътища, са част от римската държавна поща/cursus publicus, която е учредена в годините на управлението на император Август. Според С. Торбатов, предназначението на станциите е да улесняват и подпомагат бързите и безпрепятствени, денонощни и целогодишни връзки, и съобщения между столицата, и най- отдалечените краища на империята, както и в границите на отделните провинции, така и помежду им.

Самите станции се различавали както по статут, така и по външен облик. Също така имало разлика в постройките и функциите, които те изпълнявали. Разстоянието между пътните станции също не е било стандартизирано. Задължително е било те да са до самото трасе на пътя и наблизо да има изобилие на питейна вода, а вероятно и пасбища. Вероятно покрай държавните станции са се разполагали и частни гостилници (ханове, мотели), обслужващи пътниците по пътя.

Местоположение

Надморска височина: 158 m GPS координати: 43°22’32” С.Ш. и 24°03’54” И.Д.

Литература

Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Торбатов, С. Градището край Рибен. – В: https://www.academia.edu/36877565/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD_The_Gradishteto_hill_site_near_Riben (Достъп: 13.08.2023).
Автор: М. Гърдев

План