С. Дорково – крепост Цепина

24.08.2020

Описание и история

Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Каркария на Баташката планина, с надморска височина 1136 m. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад – Костин дол, на север – Каркарийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинския град. Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав, дадена на манастира “Св.Богоромица” в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). В нея Алекси Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най – високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2.5 m. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 m и е с дебелина 3 m. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 m. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи. През средновековието Цепина е една от най – известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици.

Легенди

“Легенда за Изабела” “На 1 август 1206 г. в Кричим, Алекси Слав – син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри – Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алекси Слав – Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го: – Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Изабела за благословия и отговорила: – Амин, дай Боже! Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването се починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънще първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.