Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост Буюк кале/Голямото кале се намира на едноименния връх, на 1.6 km югозападно по права линия от центъра на село Долец. Изградена е на връх със стръмни склонове от всички страни. От юг и югоизток той е ограничен от Голяма река/Буюк дере, а от запад- от потока Бунарджика. От север е издълбан дълбок и широк около 50 m ров, като материала от него е помогнал за заравняването на терена на върха.
Рововете на крепостите при Долец, Бракница и Горица са аналогични по начин на изготвяне- и трите са много дълбоки и много широки.
Крепостната стена на Буюк кале е с дебелина малко над 2 m. Изградена е от ломени камъни с различни размери, споени с хоросан. На места е запазена на височина до 1.2-1.5 m. Следи от кули в насипите не се забелязват. Формата на твърдината е подобна на връх на копие, насочен с основа на север. Максималните размери са около 150х65 m. Обхваща площ между 5 и 7 дка.
Стената минава по ръба на височината, като в момента е оголена на височина 1-1.5 m и се вижда отлично. На много места, особено от външната ѝ страна е оголена от иманярските изкопи, с които е осеяна и цялата крепост. В далечното минало е охранявала моста, по който е минавал път в посока север- юг, източно от нея.
Останките на Буюк кале са дългогодишен обект на иманярски разкопки и разрушения поради богатите ѝ културни пластове, първият от които е от периода на халколита. Във вътрешността са намирани римски монети. Северно от него има некропол от III-II в.пр.н.е. За достигането на руините му е необходимо да се премине през село Долец и да се излезе на пътя за хижа „Незабравка“.
Около 1 km преди хижата, отдясно на шосето коларски път извежда до хълма „Тепето“, където скрита в гората на 10 минути път се намира и твърдината. В момента вътрешността ѝ е гъсто залесена с акациеви дървета. Тя е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70, от 31.08.1976 год.
Местоположение
Надморска височина: 291 m GPS координати: 43°13’18” С.Ш. и 26°12’57” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова и др. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991.
Автор: М. Гърдев
